Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ето честния работник,

ето здравите ръце,

ето същий благородник

с изгорялото лице.

Той работи. На съдбата

нищо няма да длъжней.

На труда си само смята,

на небето се надей.

Като нази няма знанье:

жне, вършей забравен той,

и света с пота си храни -

мълчаливият герой.

1883

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]