напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Къпина


След толкова години

и скитане злочесто

аз пак се жив завръщам

във родното си место.

 

И всичко пак намирам

красиво, разцъфтяло;

от мойте мили само

следа не е остало.

 

Пак тъй е планината

величествена, дива

и вятърът полюшва

узреялата нива.

 

И видя пак Харманя,

де скачаше хорото,

и черната къпина

при входа на селото.

 

Тя йоще трай, черней се

въпреки времената,

като тъга, зарасла

дълбоко във душата.

 

1883, Сопот

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух