Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Тя дълго губи се, блуждае,

нечувана в света се скита,

кога, отде, защо дошла е -

не знае никой и не пита.

Не стряска тя добрите люди,

тя нищо няма за вниманье.

Във никой ум въпрос не буди

за свойто тайнствено призванье.

Минуват месеци, години,

столетия минуват даже,

тя мерне се и пак замине,

и пак изново се покаже.

Нарядко някой взре се в нея,

помисли, махне и минува,

друг дигне я, и пак пилей я,

кат дрипа стара, що не струва.

Друг тури я на лира - всуе!

Той сам я още слабо сфаща;

друг сфане я, но кой го чуе?

Той нийде отзив не посряща.

При все това, узрява векът,

тя стряска вече умовете,

и само няма человекът,

могъщий дар в когото свети.

Но дойде гений - разбере я,

и сгрей я, и живот й вдъхне,

вселената разклати с нея

и нов пожар в сърцата пъхне.

И всякой вика: - Мисъл нова!

Велика мисъл, гениална!"

И почвата е, виж, готова

за работата колосална.

И целий свят сдобива вяра

в съдби по-светли, непознати

и вчерашната дрипа стара

извършва мирови преврати.

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]