напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Песента на синчеца


Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

 

Кат небето се синея,

ако ситно и да съм,

с мойта хубост хубавея

всяка нива, слог и хълм.

 

Аз съм синчец, аз съм радост,

бодил по мен не расте,

аз съм просто, като радост.

Аз съм мило, кат дете.

 

Бог самичък ме посея

и поля ме да раста,

на свобода аз живея,

на простора си цъфтя.

 

Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

 

1882, Хисар

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух