Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

Кат небето се синея,

ако ситно и да съм,

с мойта хубост хубавея

всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,

бодил по мен не расте,

аз съм просто, като радост.

Аз съм мило, кат дете.

Бог самичък ме посея

и поля ме да раста,

на свобода аз живея,

на простора си цъфтя.

Малко цвете съм в полето,

аз съм синия синчец,

любя въздуха, небето,

кича полския венец.

1882, Хисар

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]