напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Линее нашто поколенье...


Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

  не пада върху нас.

 

  Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

 

  Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

 

  Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

 

  Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

 

  Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите - без идеал.

 

Януари 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух