Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

В минути на тъга и злъчка

не съм те, роде мой, щадил:

при общий укор, шум и глъчка

и аз без свяст съм те корил.

  И аз съм фърлял мойта хула

и мойте ледни хорати,

но клевета не се е чула

от моите уста. Прости!

  Прости, жесток към тебе бивах,

но не без вътрешен болеж:

отровата, коя изливах,

изгаряше ме мен напреж.

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]