напред назад Обратно към: [Борислав][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Действие трето


Лунна нощ. Част от градината на Царевец, осветена от луната. Отляво явори и брястове полузасенят една кула. Отдясно — зелени шубраки. На моравката каменна пейка. Едно чучурче там. В дъното част от крепостната стена със зъбци, о която опира терасата и която стена е ниска от тая страна. По-далеч планински ридове.

 

 

Явление 1

 

 

Ирина и Зоя

 

Ирина (влиза). Сърцето ми бие до пукване. И тая нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността. Ясна деннице! Кога ще изгрееш, за да видя, че Тамара тръгва? Тя тръгва и Борислав остая тука. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Моята красота ще замести полека-лека лика Тамарин там... Тия юнашки големи обятия, жедни за любов и прегръдки, че подирят в мене утеха и блаженство. (Мисли.) „Той те вече обича“, каза ми циганката — тя прибърза... Той ще ме обича. Той ще бъде мой. Аз ще го превзема. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования. Всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. (Мисли.) Ще дохождаме в тая мълчалива градина. Луната ще ни свети, както сега свети... А ние тук двама с упоение ще си шепнем сладки думи на любовта... И ще забравим целият свят с лошотиите му, с омразите му. (Мисли.) И как да мразя тоя добър Асеня? Още трепери сърцето ми от днешните му думи... Сякаш той четеше в него... (Гледа няколко време през стената.) Янтра свети на месечината. Как е голяма и бучи!... Ако тласнат някого от моста в буйните й вълни — удавен е, без друго удавен. (Мисли.) А като няма него и заговорът остая без цел и няма да стане онова... Зоя може да плаче, тате ще се ядоса, но всичките добри хора ще се зарадват. (Влиза Зоя отляво.)

Зоя (бързо). Ирино, ела нататък. (Тръгва надясно.)

Ирина. Що има?

Зоя. Ела с мене. Тук иде Тамара. Не бива да ни вижда. Ела.

 

Хваща я за ръката и двете излизат отдясно. Влизат отляво Тамара и Вела.

 

 

 

 

Явление 2

 

 

Тамара и Вела

 

Вела (тайнствено). Царският пир сега се захваща. Тук е тихо и пусто.

Тамара (озърта се). Няма го още...

Вела. Ще дойде. Той е скрит у верний протоспатарий Станоя.

Тамара. Как ми се видят миговете дълги! (Зоя и Ирина поглеждат от шубраките.)

Вела. Той ще дойде.

Тамара (озърта се). Ох, нашата мила градинка, ще я оставя. Прощавай ти, среброструйно кладенче, що си приглашало с напева си нашите любовни разговори. Боже, как ми тупа сърцето! Вело, жално ми е, че ще се разделя с тебе. Ти бе много добра.

Вела. Бъдете само честити, Тамаро. Ах, ето го! (Влиза отдясно Борислава, обвит в черна мантия.)

 

 

 

 

Явление 3

 

 

Горните и Борислав

 

Тамара (спуска се към Борислава). Борислав!

Борислав. Ето ме. (Целуват се.)

Тамара. Аз съм готова.

Борислав. Куките на въжената стълба са метнати на стената. Долу под нея чакат моите хора. Ела. (Хваща Тамара за ръката. Към Вела.) Сбогом, драга Вело! Върни се назад!

Тамара. Прощавай, мила Вело.

Вела (плаче). Княгиньо, добър ви час. Бог да ви закриля. (Целува им ръцете и излиза наляво плачеща.)

Борислав. Месечината скоро ще се закрие зад облака. Конете чакат при Янтра. (Тръгват.)

Тамара (спира се и се извръща наляво). Прощавай, татко! Аз те лишавам не само от любимата дъщеря, а и от най-храбрия ти воевода. Ще ли ми простиш някога?

Борислав. Успокой се, Тамаро. Бащиният ти гняв ще мине, както на всеки баща, и той рано или късно пак ще разгърне обятията си на любимата дъщеря и на верният си син, защото той е велокодушен, колкото и велик. (Покъртено.) Прощавайте вий, светли палати, люлка на моята любов! Ти, градинке сенчеста, що си слушала и покровителствувала нашите блажени срещи. (Гледа към града.) Прощавай и ти, родно Търново; сбогом величествени скали, и ти, мила Янтро, съа сладкия си ромон, тъй скъпи на сърцето ми. И ти, великий Асене, прощавай. Оставям те с решение пак да се върна при първия зов, да живея и умра за тебе.

 

Тръгват бързо надясно. Насреща им влиза Контофре, сподирен от петима франкски оръженосци.

 

 

 

 

Явление 4

 

 

Горните, Контофре и франките

 

Контофре (гледа към Борислава и Тамара). Великий воеводо, къде с княгинята?

Борислав (мрачно). Бароне, махни се от пътя ми.

Контофре. Бориславе, пусни княгинята!

Борислав. Контофре, махни се, остави ме да изведа Тамара.

Контофре. Бориславе, остави ме да изпълня дълга си.

Борислав. Има нещо по-голямо от дълга: любовта. Тая девица е моя. Пусни ни.

Тамара. Пусни ни, бароне.

Контофре. Без Асенева заповед — не!

Борислав (хваща сабята си). Контофре, ако ти е мил живота...

Контофре. Само през моя труп можеш да изведеш княгинята.

Борислав. Ще те убия! (Измъква сабята.)

Контофре. Бих желал да видя героя при Гарваново и при Клокотница, победителят на унгарите, способен ли е да вдигне нож против един верен царев служител, който извършва дълга си. (Повелително.) Пусни Тамара! Инак си мой пленник. Ти насили нощя палата. Предай си сабята!

Борислав. Тая сабя не е навикнала да се предава, а да сече. Махни се! Ще умреш! Кажи на франките си да измъкнат сабите.

Контофре. Ти забравяш, че съм рицар. (Към франките.) Назад, отдалечете се! (Франките излизат отдясно.)

Борислав. Добре, двама.

Контофре (измъква сабята). Брани се! (Бият се няколко време.)

Тамара (в ужас иска да ги разтърве). Боже, ще убият Борислава!

 

Борислав и Контофре, биейки се, изгубват се наляво. Тамара ги последва, вика. Няколко време на сцената е пусто. Чува се само звекът на сабите и виковете Тамарини, които отслабват. Влиза отдясно Гавраил.

 

 

 

 

Явление 5

 

 

Гавраил, после кир Тодор, Зоя, Ирина и войник

 

Гавраил (радостно). Чудесно! Той проникнал в самия палат! Това надминава всичките ни ожидания. Пропаднал е. Днес турям крак на първото стъпало на трона. (Влиза отляво Зоя.)

Зоя (запъхтяно на Гавраила). Там се бият! Иди помогни на Контофре. Сега е време: убий Борислава.

Гавраил. Как? Защо? Той и така е пропаднал. (Влиза Ирина.)

Зоя (тласка го наляво). Убий го! Убий го! Само в гроба той не е опасен за нас.

Ирина (уплашено дърпа Зоя). Защо? Защо? Не бива да го убива! (Влиза кир Тодор.)

Кир Тодор (тържествующ). Победа! (Прегръща Гавраила.) Княже, поздравявам те! Съдбата е с нас.

Гавраил (гледа Ирина). Защо се тъй вълнуваш, княгиньо? Прибери се. (Отляво влиза войник.)

Войникът. Великия воевода го закараха в кулата.

Кир Тодор. Тежко ли е ранен?

Войникът. Не е ранен.

Зоя (на войника сърдито). Защо го не убихте?

Войникът. Баронът не даде. (Излиза бърже отдясно.)

Ирина. Ще умра! (Полита. Зоя я хваща и извежда отдясно. Влизат бързо отляво Драгота, Моймир и двама боляри.)

 

 

 

 

Явление 6

 

 

Горните, Драгота, Моймир, двама боляри, после Приязд и Контофре

 

Драгота. Ужасно! Безумникът! Да се одързости до такава степен! Как го хванаха, Моймире?

Моймир. Като се биеха с Контофре, Борислав не видя, че зад него е един пън, спрепна се и падна. Войниците го налегнаха и с голяма мъка обуздаха. Той рани трима от тях. (Влиза Приязд.)

Приязд. Ужасно! Царят е страшно разлютен.

Гавраил. Боже , какво злодейство!

Моймир. Пропадна Борислав. Асен природно е с блага душа, но в гнева си... не дай боже... (Влиза Контофре с вързана дясна ръка.)

Контофре. Кой би повярвал, боляри? И да не беше ми Зоя казала...

Драгота. Ти си ранен, бароне?

Контофре. Леко. Но той се би добре. (Отляво влизат Асен и телохранители със светила.)

 

 

 

 

Явление 7

 

 

Горните, Асен и телохранителите

 

Асен (намръщено иде насам. На телохранителите). Доведете Борислава. (На Драгота ниско.) Нещастницата, сговорила се да бяха с него! Кой се надяваше? Отиването й утре се отлага. В такава душевна смутня не бива да тръгва... (Към кир Тодора, който тръгва да излезе.) Деспоте, остани. (Телохранителите докарват Борслава с отнет меч.)

 

 

 

 

Явление 8

 

 

Горните и Борислав

 

Асен (гледа го няколко време гневно). Злощастнико, аз познавах твоята безразсъдна буйност, но аз ти бях простил, когато ти с лудостта си би ми изгубил цял полк войска, когато по твоя вина бях изгубил една област. Но никога не предполагах, че ти си способен да сториш тия две неща: да престъпиш моята царска заповед и да покрусиш моята семейна чест.

Борислав (навел глава, мълчи).

Асен. Говори! Оправдай се!

Борислав (мрачно). Осъди ме!

Асен. Ти се даже не разкайваш?! Кой демон ти затъмни ума! Как се осмели да пристъпиш моята царска заповед?

Борислав. Когато тя е права, аз давам живота си за нея, но когато тя е едно насилие, аз слушам сърцето си.

Асен. Ти си дързък!

Драгота. Бориславе, преклони глава и моли за прошка.

Асен (яростно). Да се промъкнеш посред нощ в палата ми, за да... Разбойнико!

Борислав (гордо). Аз съм велик български воевода и син на болярина Радомира.

Асен. Ти опозори и единия, и другия!

Борислав. Убий ме, не ругай ме!

Драгота. Безумний човече, моли за милост!

Асен. Ти смееш да бъдеш още нагъл? Престъпнико!

Борислав. Престъпник е оня, който за своето тщеславие убива дъщеря си.

Асен. Ти?... (Удря го по лицето с една хартия, която държи.)

Борислав (яростно). Асене! (Измъква меча на един телохранител, за да удари Асеня. Присъствующите се спущат и задържат ръката му. Борислав отпуща меча и престава да се съпротивлява.) Заслужавам смърт, вземи ми живота.

Драгота. Великий боже, дигна меч протов царя!

Асен (на телохранителите). В кулата! В окови! (Телохранителите изкарват Борислава.)

 

 

 

 

 

Явление 9

 

 

Горните, без Борислав и телохранителите, после Анна

 

Асен (навъсен, мълчи няколко време). Боляри, чухте, видяхте всичко. Нашия домашен пир се обръща на велик съд. Съберете мислите си, напрегнете ума си и ми кажете наказанието — защото аз искам още сега да се прозинесе и изпълни присъдата.

 

Влиза отляво Анна и развълнувано отива при Асеня.

 

Анна (умолително). Господарю, милост за Борислав. Смили се за младостта му... Милост, милост!

Асен (строго). Анно, думата милост да не чувам тука. Жените имат нежни сърца, но слабо разсъждение. Един цар не трябва да слуша жена, когато иска да бъде строг и неумолим. (Към Драгота.) Драгота?

Драгота. Царю, той беше честен, храбър. Обичал съм го като син. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Ала ти си милостив и всяка капка българска кръв за тебе е свидна... Накажи го, но го накажи великодушно. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата.

Асен. Моймире?

Моймир. Царю, косата още ми е настръхнала от онова, което видях одеве. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота, почитам го като пръв юнак в царството. Но той дигна ръка против скъпоценния ти живот. Предлагам вечно изгнание из България.

Асен. Ти, Приязде?

Приязд. Някой зъл демон затъмни ума на Борислава и го погуби. Но, царю, ти бе милостив към много по-лоши неприятели. Бъди великодушен и към Борислава. Десетгодишен затвор в тъмница.

Асен. Контофре?

Контофре. Във великия воевода Борислава съм навикнал да почитам мъж с високи военни доблести. На великия император Карломана той би бил достоен да бъде между първите пълководци. Царю, аз съм рицар и през моите уста говори душата на рицар. Срам на войника, който престъпи клетвата за вярност към царя; горко на войника, който дигне меч против царя си. А когато тоя войник е един велик воевода и тоя цар е Иван Асен, само смърт може да измие греха му. Но, царю, пощади живота на Борислава, защото той никога не го е щадил за тебе. Предлагам петгодишно заточение във Видинската крепост и усвояване на имотите му.

Асен. У всички ви говори повече съцето, отколкото разума. (Мисли няколко време мрачно.) Гавраиле?

Гавраил. Царю, аз бях твой враг, наший род бе дълбоко обиден от Ивана Асеня. Но над личните огорчения стои България. И аз забравих всичко и преклоних глава пред оногова, когото бог е избрал да даде слава и щастие на отечеството.

Асен. Ти си един от добрите му синове, Гавраиле.

Гавраил. И ще говоря като такъв. Ако да беше на Бориславово място най-лютия ти явен враг, аз те бих коленопреклонно молил за него, бих ти казал: „Царю, млад е, прости го.“ Но ти си крил под скута си един вероломен служител, претоварен с високи милости и благодеяния, един скрит и опасен враг, който дръзна да посегне на твоя скъпоценен живот. Дай пример спасителен на ония, които би се поблазнили по неговия път. Предлагам смърт.

Асен (към един от другите боляри). Великий примикюре?

Боляринът. Смърт.

Асен (климва на болярина до него). Простосевасте?

Боляринът. Смърт, според закона.

 

Влизат отляво Тамара, разплакана, с разпусната коса, и Вела.

 

 

 

 

Явление 10

 

 

Горните, Тамара и Вела

 

Тамара (коленичи пред баща си). Татко, милост, милост за Борислава! Пожали дъщеря си... Той не бе виновен, аз го увлякох. Аз го обичах. Накажи мене, прати ме в манастир, погуби ме, но него пощади... Прости го за тая минута забрава. Не желание да те убие, не омраза, а само гордостта му, гордата му бащина кръв, която тече в жилите му. (Става и сключва ръце плачуща.) Татко, не гледай така страшно. Спомни Борислав кой е и какъв е бил за тебе. Пощади живота му и славата му. (Обръща се към Анна.) Царице, мале, моли се! (Към болярите.) Боляри, молете се и вие; молете се за великия български воевода! Татко, ти опрости най-страшните си врагове, прости и най-предания си служител. Татко, бъди великодушен, бъди велик и сега, както си бил винаги.

Асен (сърдит). Окаяна дъще, иди си! (На Вела.) Отведи я! (Вела извежда плачущата Тамара.)

Тамара (преди да се изгуби отляво). Татко, милост за Борислава. (Излизат.)

Асен (към кир Тодора). Деспоте?

Кир Тодор (кланя се ниско). Великий господарю, аз нямам дума в това високо събрание.

Асен. Аз ти я давам. Говори. Ти сам си бил цар и най-добре разбираш царската душа.

Кир Тодор. Благодаря ти за високата чест. Моето смирено слово? Великий царю, ако съберем в едно всичките наказния, предпожени от високородните боляри, то пак е слабо възмездие. Человеческият ум още не е измислил наказание, достойно за подобно престъпление. Смърт? Какво е смърт? Един миг под острилото на джелатина. Царю, дай пример страшен. Нека Борислав живее, но да живее във вечна нощ, нека никога слънце да не види, а да гледа само в душевния си мрак ужаса на претъплението си. Удари, удари страшно, царю! Предлагам да бъде ослепен и да му се отсече ръката, която посегна на свещения ти живот.

Драгота (ниско с гняв). И която те хвана за полата при Клокотница.

Анна (умолително). Господарю, не бързай.

Асен (маха й строго и ходи няколко време начумерен в дълбоко замисляне. Тамара се появява отново плачуща.)

Драгота (на Моймира тихо). Ох, не ми се харесват тия дълбоки бръчки на челото му.

Моймир. Тия бръчки са зловещи по неговото чело... Такива бяха и когато Борила доведоха пред него.

Приязд (тихо). Жално, загина.

Асен (ходи още малко мрачен, па се спира внезапно. С висок, тържествен глас). Боляри, деспоте, благодаря ви за мъдрите слова. Вие говорихте по съвест и по закон, като предани мои съветници, и докато вие говорихте, аз ви слушах и мислех. Сега и аз да кажа думата си, като Иван Асен: Борислав е пред мене безумник, но не престъпник. (Гръмогласно.) Прощавам го! Освободете го!

Драгота. Великий Асене!

 

Обща радост. Само Гавраил и кир Тодор стоят поразени.

 

Тамара (спуща се отляво с разперени ръце). Татко мили! (Пада пред краката му и ги целува.)

 

Завеса

 


напред горе назад Обратно към: [Борислав][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух