напред назад Обратно към: [Борислав][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Действие пето


Същата сцена. Отляво влизат Асен, Драгота, Приязд, Моймир, Контофре, Гавраил, кир Тодор, всички в ловчийски дрехи; Хиацинт; Тамара в мирско княгинско облекло и телохранителите. Нощ.

 

 

Явление 1

 

 

Асен и свитата му

 

Асен (сваля шлема и се кръсти пред иконостаса. Обръща се към Гавраила.) Драги княже, нареди да се напише хрисовул, че дарявам две села при Росица с пасбищата, горите и отроците им на тая света обител в благодарност за гостоприемството, което даде на прелюбезната ми дъщеря. (Гавраил се покланя.)

Хиацинт. Бог да те награди, царю, със земни и небесни добрини за твоята щедрост и благочестие.

Асен (към Моймира). Воеводо, оплакаха ми се селяни, че един крагяур ги обидил. Припомни ми, за да бъде наказан. Моята заповед е ловчийската прислуга да не онеправдава никого, не бива народът да се огорчава, когато ние се веселим. Не търпя неправди... А сега идете и си починете и утре весело пак на лов. Весело е моето сърце и за това, че любезната ми дъщеря (поглежда Тамара) се отказва от скръбното си намерение и пак остая при мене да радва очите ми и сърцето ми. (На Тамара.) Драга дъще, планинския въздух те разхубави, както и тия светли премени. Иди си почини в килията и други ден се връщаме в Търново. (Подава й десницата си.)

Тамара. Лека нощ, тате. (Целува му ръката и влиза в килията си с Вела.)

Асен (към Хиацинт). Отче Хиацинте, извести утре в Търново потребното. Девическият манастир се лишава от една голяма чест, но моят палат печели една голяма радост.

Хиацинт. Нека той не оскудява никога от тях.

Асен (замисля се мрачно). Радост — тя никога няма да бъде пълна... (Мисли пак.) Борислав да мине към моите врагове! Нещастникът! Опозори едно славно име. (Хваща се за челото и няколко време мълчи.) О, как съм бил сляп в моята безкрайна доброта към него. О, как и най-умните царе могат да стават жертва на измамата. Явни, люти врагове ми станаха верни приятели, а оня, когото бях обсипал с почести, когото обичах като син... Сега не се чудя как моя мъдър, прозорлив баща е могъл да крие в пазвата си Иванка... А вие знаете, боляри, как го обичах. Аз го простих и тогава, когато дигна меч против мене. Вашите нажалени лица, заслугите му, младостта му, сълзите на любимата ми дъщеря — всичко молеше за него — и царят молеше бащата, и бащата молеше царя. Но без да дочака да чуе за великодушието ми... (Със страшен вид.) Боляри, вярвайте, че втори път да дигнеше в безумието си меч против мене, може би пак го бих помилвал, защото го любих като син, повече от син. Но той дръзна да извади меча си против отечеството — няма жалост! (Тръгва надясно.)

Контофре. Господарю, в случай, че Борислав падне в плен, какво заповядаш?

Асен. Заповедта съм дал: да се убие веднага! Да се убие веднага! Аз пръв път се кая, боже, прости ме, че бях великодушен. (Към Гавраила.) Гавраиле, по незнание ние сме пропуснали още едно условие да наложим на Ватаци, ако иска мир с нас. Пиши му веднага, че искам да ми повърне вързан Борислава, инак — война. И ще хвърля Ватаци в морето... Лека нощ. (Влиза в спалнята си.)

Драгота. Споменът за Борислава пак замрачи душата му. Това винаги става с него, и в най-веселите минути. Да вървим и ние. (Тръгва.)

Гавраил (на Контофре). Бароне, деспот Слав бил в тая килия. Трябваше друга килия да му се даде. Не бива чужд човек тука...

Контофре. Говорих с царя, но той каза усмихнато: „Оставете го. Не сърдете деспота. Ще каже, че му грабвам сега и килията.“

Драгота. Бароне, ти ще бдиш добре тая нощ?

Контофре. Аз и франките ми ще бъдем на пруста; Фуркас с куманите ще пазят портите. (Излиза.)

Кир Тодор (с меден глас). Има ли нужда да го пазим? Защо и от кого? Асен е едничкия цар, който може да каже за себе си: „Аз нямам врагове“.

Гавраил. Предпазливостта не вреди, деспоте.

Приязд. Тогава да починем. Лека нощ. (Излиза. Драгота и Моймир си приказват тихо. Гавраил се изправя до бухарията и гледа към двора.)

Хиацинт (към кир Тодора). Добре те доведе царят, да се разходиш, деспоте, и да навестиш дъщеря си.

Кир Тодор. Великият Асен е много милостив към мене. Добрите му отношения към нас сториха да забравим всички огорчения на съдбата — и Търново ни стана второ отечество. Благодаря ти за добрите грижи, които има за любезната ми дъщеря. Ох, и аз скоро ще потърся тук под расото на инок мир и спасение на душата си.

Моймир (на Драгота). Лека нощ. (Излиза.)

Хиацинт. Тая носия много те измени, деспоте.

Кир Тодор. Що да сторя, Асен пожела, та и на лов — расото бърка... Но какъв лов, аз ида повече да се поклоня тука на чудотворната икона.

Хиацинт. Лека нощ.

Кир Тодор. Благослови, отче. (Целува му ръката, после се изправя пред иконостаса богомолно.)

Драгота (на Хиацинт ниско, като излизат). Тоя светец де ще нощува?

Хиацинт. В килията, която е до моята. Там е и княз Гавраил. (Излизат, като Драгота му приказва още по-ниско. Гавраил и кир Тодор едновременно се извръщат един срещу други.)

 

 

 

 

Явление 2

 

 

Гавраил и кир Тодор, после Зоя

 

Гавраил (отива бързо към кир Тодора). Значи, решено тука. Тоя манастир по благоприятствува на целта ни, нежели горския дворец. Той е по-отстранен.

Кир Тодор. Асен е сега в ръцете ни. Той е сега като мишка в клопка... Какво щастие за нас, че прокудихме Борислава!

Гавраил. И на тебе да се благодари за това, драги друже, на твоята удивителна досетливост. Защото, ако тогава, след прошката на Асеня, не бе ме посъветвал веднага да сплаша Борислава и пропусна из кулата, дясната ръка на Асеня би била сега тука, а не в лагера на ватаци. (Влиза отдясно Зоя.)

Зоя. Готово ли е всичко?

Кир Тодор. Зоице, аз мога още от сега да те поздравя като българска царица.

Гавраил. Куманите са завардили портите. Никой нищо не подозира.

Зоя. С Асеня какво ще сторите?

Гавраил. Както е обичаят: щом падне короната от главата, и главата я последва.

Зоя. А болярите тука?

Гавраил. Клетва за вярност или нож.

Кир Тодор. Последното, Гавраиле: само мъртвите са безопасни. Най-напред — главата на Драгота.

Гавраил. Знам... Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. И мене ще лижат раболепно краката, както лижеха Асеневите. Но да се разделим. Зоице, иди в килията си... Ирина подозира ли нещо?

Зоя. Нищо... (Тръгва, па се извръща.) Не ви казвам лека нощ. Аз ще бдя. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят.

Кир Тодор. Иди, няма да се посрамим, царице. (Зоя излиза отдясно.)

Гавраил. Да вървим. Фуркас ще ни чака в килията. (Излиза отляво.)

 

 

 

Явление 3

 

 

Кир Тодор

 

Кир Тодор (злорадо). И така, отмъщавам си за Клокотница. Отмъщавам на тия варвари. Напущам земята им, нагазена от гръцка войска, обзета от смут, пламнала в междуособия и останала наполовина. Колко безсънни нощи прекарах, колко премеждия, додето подготвя гибелта на това проклето царство, вечно безпокойство за гърците. И Борислав, този ужасен лудньо, няма да даде мир на Гавраила. Крамоли, борби, кръвнини... Това струва десет Клокотници... (Чуват се стъпки насам.) Кой иде? (Бързо се изправя пред иконостаса богомолно, кръстейки се.) И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня... (Извръща се сепнато.) Нямало никой! (Добива пак свирепо изражение на лицето си.) Бих желал да видя Асеня, когато е в предсмъртни мъки, да се изкискам презрително пред замъгления му взор и да му кажа: „Асене, виж творецът на твоята гибел. Аз си отмъстих!“ И ще гълтам с наслаждение отчаяния му поглед. (Излиза отляво.)

 

Иринината врата се отваря и се показва Ирина.

 

 

 

Явление 4

 

 

Ирина и Тамара

 

Ирина. Не ме сдържа... Още туптят гърдите ми, още горят устните ми от целувките, които му дадох... Той досега не видя Тамара, няма и да я види. Тя спи... Ние тръгваме тая нощ, бягаме оттука... Но защо се бави тъй много? Мисля, че изминаха няколко века.

Тамара (излиза из килията си и тананика, не виждайки Ирина).

 

Юнак иде, юнак славен!

Борислав от бой се връща.

Под коня му земя трещи,

сабята му — светкавица.

 

Ирина (зяпнала от смайване, ниско). Песнята му пее!

Тамара (не виждайки Ирина, с ясно, радостно лице). Какъв сън, какъв сън ме е намерил сега? Искам някому да излея сърцето си, че ще се пръсне от радост... Жив, моят оклеветен ангел! Жив моят възлюбен герой! Искам да живея сега. Хвърлих черните дрехи заедно с черните мисли. Нека се почернят ония, на които живота е нощ.

Ирина (уплашена иде към нея). Тамаро, влез в килията си.

Тамара. Сега, драга Ирино... Ирино, как е хубав светът, нали?

Ирина (хваща я за лакътя). Не стой тука, мила княгиньо, баща ти спи. Легни си и ти. Малко ли нощи безсънни си прекарала досега, бедна Тамаро? Ти си погубваш здравето. Легни си.

Тамара. Има нощи, в които сън не иде до очите. Има нощи, в които сякаш слънцето грее — когато то грее в сърцето, и ти се иска да прегърнеш целия свят. (Прегръша я и я целува.)

Ирина. Но какво имаш, драга сестро? Ти си много радостна?

Тамара (възхитена). Слушай, Борислав не бил удавен. Борислав бил жив!

Ирина. Що думаш, мила Тамаро?

Тамара. Бил сега в гръцката земя. Жив, жив, сестро.

Ирина. Ох, колко се радвам и аз, и повече от тебе. (Безпокойно поглежда към Славовата килия.) Но, драга Тамаро, ела да влезем у тебе, там да си поприказваме — баща ти спи. (Хваща я под ръката и тръгват.)

Тамара. И ти делиш радостта ми, нали? Ти си много развълнувана?

Ирина. Княгиньо, в такъв час как може сърцето да не се вълнува? (Тамара влиза.) Княгиньо, почакай ме една минута, да си взема наметката. (Притваря вратата й. Безпокойно.) Влезе. Какъв страх имах, да не би сега да излезеше Борислав и да се видят... Ето защо се бе тъй пременила тая вечер! Защо тъй грееше лицето й! Но тя не знае, че е тука. Ох, как се безпокоя... (Гледа към Славовата килия.) Но защо се бави? Аз съм готова, а той не иде. Но полунощ отдавна мина, здрачът не е далеко. Ще излезем из другата врата, стражата ще ни пропусне, аз знам лозинката. Да почукам? (Отива към Славовата килия, трепетно.) Но тук идат някои. (Вмъква се в килията си. Влиза отляво Слав.)

 

 

 

 

Явление 5

 

 

Слав

 

Слав (смутен). Какво чух! Какво научих! Тая нощ всички сили адски са си дали среща в тоя манастир на Асеневата гибел. От една страна, Борислав със своята клетва да го убие, ако не успее да грабне Тамара; от друга страна, страшният Гавраилов и кир Тодоров заговор против животът му и тронът му. (Мисли.) Какво да правя? Да бягам от този манастир — не ща — аз из сражения не съм бягал... Да легна да спя, па какво ще да стане? Но как се спи в такъв час, я дявол го взел, аз имах нужда от сън, така съм уморен... Да предупредя Асеня, за да вземе мерки с време, да бяга, да се спасява?... Но какво ми е Асен? Той ме ограби. Ролята на бито и вярно псе не искам да играя... Но да пропаднеше само той... а то и царството се разсипва, българското цартсвто... Хай дявол, дявол. Едно вино да пия, за да взема решение... (Бута врата на килията си.) Затворил се влюбеният... да потропам. (Извръща се сепнат. Влиза Гавраил отляво.)

 

 

 

 

Явление 6

 

 

Слав и Гавраил

 

Гавраил (не виждайки Слава, на себе си предпазливо). Наредихме всичко. Дойдох да обиколя няма ли нещо обезпокоително. (Ослушва се при Асеневата врата.) Той е заспал. Никакъв шум няма наоколо. Спи, Асене, спи сладко: тази е последната ти царска нощ! (Съглежда Слава, сепнато). Деспоте, ти не спиш?

Слав (навъсен). Гавраиле, какво правиш ти?

Гавраил. Идех да питам нещо царя, но си легнал.

Слав. Гавраиле, що правиш ти?

Гавраил. Какво е това питане, деспоте? Иди си легни.

Слав. Никой не трябва да ляга тая нощ. Тая нощ злото е будно и всички трябва да бъдем нащрек.

Гавраил. Да, и ти знаеш? Борислав, изменникът царев, бил в манастира!

Слав (троснато). Изменниците цареви нощуват в твоята килия.

Гавраил (безпокойно). Що значи това?

Слав. Е, ти ще се провъзгласяваш за цар тая нощ? Ти ще сваляш Асеня?

Гавраил (смутен, престорено учуден). Аз? Кой те излъга?

Слав. Не се преструвай, ти знаеш, че говоря истината. Аз чух одеве разговора ви с кир Тодора в килията ти. През вратата всичко чух.

Гавраил (смее се злобно). Да кажем, че е истина. Но ти откога хвана да плачеш за Асеня? Той ти грабна княжеството и затова шест години си ръмжал против него.

Слав. Не плача за Асеня, нещастнико, а плача за България.

Гавраил (смее се). Ти много си мислил до днес за България. Ти воюваше против нея. А сега...

Слав. А сега, а сега... аз се почувствах българин, както ти забрави, че си такъв. Ти си викал на помощ гръцка войска и си отстъпил цели области на императора? Ти спечелил ли си една педя земя, за да харизваш на гърците половина цартсво?

Гавраил (сърдито). Деспоте, зле си избрал часа за шегите. Иди си, не викай, не буди царя.

Слав. Да, аз ще го събудя. (Тръгва към Асеневата килия.)

Гавраил. Назад! (Дърпа го.)

Слав. Махни се! (Иска да върви.) Проклятието на вековете ще падне въз твоята глава!

Гавраил. Изумелий старче, ти говориш излишни думи. Тази нощ с юмруци в брадата ще те накарам да ме поздравиш като български цар.

Слав. Тебе?

Гавраил. Мене, мене. Аз имам законно право на престола, който Асен разбойнишки ми отне.

Слав. Ти, български цар? Нема с бягане се води една войска към победи? Нема с разкъсване на царството то се прави по-силно? Нема с малък ум се управлява един голям народ? За такава работа се иска орел, а не врана. (Вика.) Асене, стани!

Гавраил (иска да му затули устата). Още една дума, една крачка — и твоята бяла глава ще се търколи кървава на пода.

Слав. Ако моята смърт ще побърка на адския ти план да разсипеш държавата, нека падне под ножа ти. (Вика.) Асене, ставай!

Гавраил. Млъкни или ще умреш! (Мъкне сабята си.)

Слав. Ако и стара тая десница не е забравила да държи сабя. Тя е направила мнозина да треперят. Дръж се, гарвановски треперко! (Изважда сабята си.)

Гавраил. Брани се, стари глумчо! (Готвят се да се ударят. После Гавраила отбягва до коридора и махва някому.) Няма да се каже, че аз съм имал честта да победя един изфирясал старец. (Влизат петима кумански войници.) Убийте го! Царят заповеда.

Слав. Подлецо, бягаш от меча ми! (Взема отбранително положение. Куманите се спущат въз него с голи мечове. Слав, бранейки се, вика.) Асене! Асене!

Гавраил. По-скоро, убийте го!

Слав (изпуска сабята). Ох, убиха ме, проклетниците. (Пада до десния изход.)

Гавраил. Умри! (Ръгва го с меча си в гърдите. Гледа го.) Умря.

 

Влиза Фуркас отляво.

 

 

 

 

Явление 7

 

 

Горните и Фуркас

 

Гавраил (на Фуркаса сочи Слава). Той узнал тайната и идеше при Асеня! Убих го. (На войниците.) Извлечете тоя труп. (Идат насам.)

Фуркас. Борислав се е скрил някъде, не го намерих, дяволи и бесове! (Войниците зад тях извличат Слава надясно.)

Гавраил. Няма нищо, утре и той е в ръцете ни. Куманите никого да не пускат да излизе.

Фуркас. Дадох заповед.

Гавраил. А за Контофре и за франките?

Фуркас. Нямай грижа, царю!

Гавраил. Работи решително. Утре си севастократор. Върви с мене. (Излизат отляво.)

 

Борислав излиза предпазливо от Славовата килия.

 

 

 

 

Явление 8

 

 

Борислав, после Тамара и Ирина

 

Борислав. Тук имаше някакъв страшен шум. Какво ставаше? (Гледа Тамарината килия.) Тихо сега... Да потропам. Ох, как ми бие сърцето! Цял ме побиха тръпки от блаженство. (Чука на Тамарината килия. Отвътре се чува гласът на Тамара „Кой?“ Ти ли си?, Ирино?“) Ох, сладкият глас на Тамара! (Вратата се отваря, Тамара се подава на прага.) Тамаро!

Тамара (спуща се възхитена). Бориславе! (Прегръщат се.)

Ирина (показва се на прага ужасена). Ах!

Борислав. Сладка Тамаро! (Целуват се страстно.) Мой скъпи ангело...

Тамара. О, Бориславе, аз те чаках, сърцето ми думаше...

Борислав (шушне й страстно, като целува главата й). Сега няма вече раздяла.

Тамара. Няма, няма...

Борислав. Никакви сили не могат... (Прегръщат се още по-страстно и продължително.)

Ирина (на себе си яростно). Да умре, да умре! Като не е мой, нека го няма. Проклятие! Проклятие! (Избягва отляво.)

Борислав. Сега си вече моя, вечно моя... Да бягаме! Аз съм хвърчал за тебе.

Тамара (откъсва се от прегръдките и го гледа стреснато). Ти отде идеш? Ти беше в Родосто?

Борислав. После, после... Да забравим това скръбно минало... Ела да вървим.

Тамара. Ти беше в Родосто?

Борислав. После, Тамаро... Пред нас е цялата вечност от блаженство, ще приказваме после.

Тамара. Кажи веднага: истина ли ти беше при гърците? Съюзник на Ватаци? Истина ли? Кажи, нали е лъжа това? Нали е гнусна лъжа? Кажи, и аз ще ти повярвам.

Борислав. Аз не мога да лъжа: да, бях в Родосто.

Тамара (в ужас). Изменник! Изменник!

Борислав. Тамаро, не сърди се, преди да ме чуеш. Ела да вървим... Всичко, всичко ще ти разкрия. Аз дойдох за тебе. Аз съм хвърчал. (Хваща я за ръката.)

Тамара (отстъпва). Махни се!

Борислав. Мила Тамаро! (Посяга пак да я хване.)

Тамара. Назад тая ръка! Тя не потрепера да дигне меч против баща ми, не е потреперала, когато го е предала, когато го е предала на неприятелите му... И аз го целувах, и тая целувка сега ми гори устните като нажежено желязо.

Борислав. Тамаро, слушай.

Тамара. Изменник! Потънал до шия в тинята на позора. Да се опълчи против отечеството! Боже, на какво място съм била хвърлила сърцето си.

Борислав. Тамаро...

Тамара (затуля си в отчаяние очите плачуща). И аз съм го любила! Аз съм страдала за него! Аз презрях бащина воля, моминска чест, достойнство, светло бъдеще; жертвувах всичко за него. Аз не вярвах, че под мъжествената външност може да се крие такава черна душа. Станах нищожна княгиня и недостойна дъщеря. Мразя те! (Плаче.)

Борислав. Тамаро, не ме презирай: аз бях отчаян, бях ожесточен против баща ти. Аз те мислех пратена в Неапол. Яростта ме заслепи. Но сега те намерих още по-прекрасна в тоя горд гняв... Тамаро, аз те любя, любя... Не ме гледай тъй гневно, не ме презирай. Аз остаям честен човек. И в гръцкия стан в гърдите ми тупаше пак българско сърце. Аз съм пак същия Борислав, когото ти любеше.

Тамара. Оня Борислав, когото любех, умря. Той бе велик, благороден, той имаше лаври на челото си, не петно от позор. Аз те не познавам. Ти си умрял за мене. Изменник! Изменник! (Затуля си очите.)

Борислав (мрачно). Не бях роден за изменник, но бащаната ти жестокост ме направи такъв.

Тамара. Бащината ми жестокост? Как смееш?

Борислав. Той ме бе осъдил да бъда ослепен в тъмницата през нощта.

Тамара. Как? Мълчи! Баща ми и тогата те милостиво прости, когато дигна меч против него, той те прости, моят добър, велик баща.

Борислав (смаян). Как, простил ме и тогава?

Тамара. Прости те, когато всички боляри предлагаха тежки наказния, а Гавраил смърт.

Борислав (поразен). Гавраил?

Тамара. Но той те прости. Може би — и моите сълзи помогнаха... Но когато те подириха да те зарадват с тая вест, ти бе избягал — избягал! — за да идеш при враговете му!... Горкият ми баща, той те мислеше най-напред удавен в Янтра. И как скърбеше за тебе! Той проля сълзи! А аз, и аз? Тогава поисках жива да се заровя, поисках да стана калугерица.

Борислав (хваща се за главата). Гавраиле, с кръвта си ще ми платиш! Ти отмъщаваше за позора си при Гарваново! Тамаро, Гавраил ме заблуди в тъмницата и нарочно ме пропусна да бягам, за да не узная царската милост.

Тамара. Как?

Борислав. Той ми каза сутринта в кулата си и други страхотии: че съм бил осъден вече на смърт. Че си била изпратена в Цариград... Но когато узнах в Родосто, че си била още в Търново, аз полетях като светкавица при тебе.

Тамара. И късно дойде. Баща ми наистина те осъди на смърт, като научи, че си жив, но изменник на отечеството. Ти сам си подари смъртта тука. Бягай!

Борислав (отчаяно). Гръмове небесни, треснете ме! Черни аде, зини, та ме погълни! Проклети, проклети Гавраиле! Да, ти си отмъсти, ти ме погуби. О, благородний Асене!

 

От левия коридор се чува тропот от човешки стъпки и звънтене на оръжие.

 

Тамара (уплашено). Идат войници за тебе, ти си умрял!

Борислав. Добре. (Вади меча си.)

 

Тропотът приближава. Чуват се викове: „Тук е Борислав!“

 

Тамара. Скрий се! (Бута го в килията си и притваря вратата. Влиза Фуркас с десетина души кумани, войници с обнажени мечове и след тях Ирина.)

 

 

 

 

Явление 9

 

 

Тамара, Фуркас, Ирина, и войниците, после Борислав

 

Ирина. Тук го търсете! (Към Тамара.) Няма, няма да го имаш! Той ще умре!

Фуркас (на войниците). Тук най-напред. Елате по мене! (Тръгват към Славовата килия.)

Тамара (затича се към бухарията и вика към двора). Преби се! Преби се! (Към Фуркаса.) Борислав се хвърли оттука на двора.

Фуркас (спира се). Оттам ли се хвърли?

Тамара (плачевно). Ах, той се преби на плочите.

Ирина (злорадно). Нека умре. Като не е мой, на никого да не бъде!

Фуркас. Гръмове и бесове! Но пребил се или не, аз искам да търкулна главата му през Гавраила. (На войниците.) Вървете! (Изскокват отдясно.)

Ирина (яростно на Тамара). Ти пак ми го отне, сега целувай кървавия му труп!

Тамара. Ужасна гъркиньо! (Ирина излиза отдясно. Тамара иде и отваря килията си. Борислав се показва.)

 

 

 

Явление 10

 

 

Тамара и Борислав

 

Тамара. Бягай от прозореца ми!

Борислав. Ти ме спаси. Благодаря. Кажи на баща си,че слагам живота си и сабята си пред нозете му.

Тамара. Бягай. Той ще бъде неумолим. Каквито и да са причините, ти си все изменник, ти си запетнен пред нас и пред народа. Баща ми няма да те помилва и аз няма да ти простя. Друг би могъл да бъде извинен, но един Борислав — не! Ти си чер пред мене. Върви! Няма място за такъв човек в България, както няма място и в сърцето ми.

Борислав (мрачно). Ти имаш право: за един Борислав прошка няма. Ти одеве ме спаси, сега ме осъди на смърт. Презрян от тебе, защо ми е живота? Сбогом. Искам да помисля как трябва да умра. (Енергически.) Да, ще ида да забия меча си в гърдите на Гавраила и после, още димящ от кръвта му, ще го забода в моите. Сбогом, ти няма да ме видиш вече. (Излиза.)

Тамара (гледа отчаяно подире му). Прощавай, любов! Прощавай, свете, всичко умря за мене. (Плаче, после решително.) Не, не бива да умре! Той ще направи това! (Вика.) Бориславе! Бориславе! (Спуща се наляво и повръща Борислава.) Не, стой! Не бива да умреш! Аз бях луда... Аз пак те обичам, аз те обичам и като те мразя. Ти си престъпник пред отечеството, но ти си мил на сърцето ми. То се къса. Бориславе, живей, аз не мога без тебе. Ела при тате. Ще паднем на колене, ще целуваме краката му...

Борислав. Тамаро, ти втори път ми повърна живота. Благодаря ти: сега без жал мога да се разделя от него. Смъртта от баща ти ще приема с радост.

Тамара. Не говори, ти ще живееш, баща ми ще се умилостиви, защото твоята смърт ще бъде моя смърт.

Борислав. Сладка Тамаро! (Целува й ръцете.)

Тамара (покъртена). Боже, как съм честита сега! И аз, която одеве те пъдех немилостиво! (Нежно.) Прости, аз бях жестока?

Борислав. Не, ти беше велика българка!

Тамара (галено). Бориславе, ти си пак оня Борислав, нали, храбрият, благородният Борислав?

Борислав. Пак оня, пак същият, Тамаро, готов да умре за царя и за отечеството. Сега искам да докажа, че заслужавам живота си, който ти ми възвърна. Аз ще направя чудеса, Тамаро. Мечът ми пак ще резтрепери враговете български. Безумна омраза ме прати в лагера на Ватаци; сега велика, безпределна любов ме окрилява и прави способен да раздрусам света по волята на Асеня, да пролея последната си капка кръв за славата му, за величието му.

Тамара. Ох, как ще се зарадва тате, като му повръща съдбата великия воевода... Бориславе, почакай ме да го предупредя. (Влиза в Асеневата стая.)

Борислав (покъртен гледа подире й). Благородна Асенева щерко, скъпа, мила Тамаро! Твоята любов изтръгна душата ми из мрачната адска нощ и я изпълни със сиянието на райското блаженство. О, как се чувствувам силен! На раменете си усещам херувимски крила. Българийо, която мислех, че съм загубил безвъзвратно, сега си пак моя и аз съм пак твой. О хубави български планини, за които тъгувах в проклетата чужбина! О родни небеса, за които тъй копнеех в изгнанието, о мило отечество, чини ми се, че сега ви намирам още по-прекрасни и стократно повече ви обичам.

Тамара (излиза уплашена). Бориславе, ужасно нещо! Измяна има тая нощ!

Борислав. Измяна? Де?

Тамара. В манастира. Току-що заварих отца Хиацинта, че разправяше на тате. Гавраил и кир Тодор скроили заговор. Гавраил ще се провъзгласи за цар тая нощ.

Борислав. Как?

Тамара. Фуркас минал на тяхна страна. Войниците му завзели портите. Ние всички сме в плен.

Борислав. Как? Гавраил?... Ужасно!

Тамара. Викали са и гръцка войска на помощ. Ние сме загинали, Бориславе. (Плаче.) Ще убият тате... Боже, боже!

Борислав. Ах, обади ли на баща си за мене? Какво каза той?

Тамара. В уплашването си не му казах... Аз не смеех, аз се слисах...

Борислав. Напротив, трябаше да му кажеш. Той нека знае, че съм тука, аз му съм потребен сега... Не плачи. Аз ще ви спася...

Тамара. Ти ще ни спасиш, Бориславе? Ти ще спасиш татка?

Борислав. Сам бог ме прати тая нощ тука, та в кръвта на неприятелите цареви да измия позора си.

Тамара. Ох, мили мой Бориславе! Ох, как ще се зарадва татко!

Борислав. Но иди му кажи по-скоро. Иди.

 

Запътва се бързо към десния коридор, дето се е показал един калугер и му прави знак с ръка, когато пък Тамара се затичва към Асеневата спалня. Борислав се изгубва с калугера отдясно. В същата минута Асен се показва на прага, гологлав, с Хиацинта. Тамара се спира.

 

 

 

 

Явление 11

 

 

Асен, Тамара, Хиацинт, после телохранител

 

Тамара. Татко!

Асен (строго). Казах ти, заключи се в килията си. (Към Хиацинта.) Що думаш? Измяна?

Хиацинт. Чухме с деспот Слава тоя разговор. Подслушвахме по съвета на Драгота. Слав излезе веднага, а аз прибързах през тайната врата да ти обадя.

Асен (със съкрушен вид). Господи, напусна ме ти за моите тежки грехове. Издигнах с толкова труд зданието на това царство и сега виждам, че се събаря и аз загивам заедно с него.

Тамара. Татко, чуй...

Асен (маха й сърдито с ръка; на Хиацинта). Но де са болярите? Де са франките? Викай телохранителите. (Хиацинт тръгва наляво. Посреща го един телохранител, уплашен.)

Телохранителят (на Асеня). Господарю, болярите са в плен в една килия. Фуркасови войници ги пазят. Други избиха телохранителите. Аз едвам се измъкнах.

Тамара (озърта се). Боже, де е? (Избягва надясно.)

Асен. Как? Ужасно!

Телохранителят. И деспот Слав е убит от княз Гавраила, като идел тук да се обади. Но паднал с меч в ръка. (Сочи пода.) Ето му меча.

Асен. Бог да прости верният Слав, и ние ще сторим като него. (Хваща се за главата.) Измяна! И от кого? А аз мислех изменникът далеко, в Родосто: изменникът бил тук, топлил съм го в пазвата си, копаел ми тайно гроба — и го изкопа. Но де е Контофре? Викай франките!

Телохранителят. Трябва и те да са избити.

Асен. Отче Хиацинте, държиш ли оръжие?

Хиацинт. Царю, аз съм бил Калоянов сотник. (Грабва Славовия меч.)

Асен. Трима, трима срещу шейсет души вероломци!... И сега загивам тука в безнадеждност. Никоя друга предана сабя не ще се издигне за мене. След царството си, след величието си, аз, могуществений Иван Асен, гина безпомощен като един пътник, загащен в гората от разбойници. (В отчаяние.) Бориславе, Бориславе, дека си? Дека си ти сега? Твоето място беше тук, не там! Твоят несъкрушим дух, твоят меч може би сега... Кой знае дали не те махна Гавраил от мене. Ти беше един настръхнал лев пред моя трон.

 

Отляво влизат Гавраил и кир Тодор

 

 

 

 

Явление 12

 

 

Горните, Гавраил, кир Тодор и Борислав

 

Гавраил. Асене, дойдох да ти обадя, че ти си свален от престола. Той принадлежи сега на оногова, който имаше право на него. Не се опитвай за съпротивление. Остави се на моята милост.

Асен. Знам, знам вече твоята пъклена подлост! Неблагодарний изверго, приеми моята заплювка! (Заплюва го.)

Гавраил. Асене, за тая заплювка езика ти ще отрежа и ще го хвърля на псетата.

Асен. Презряно българско изродие! (На кир Тодора.) И ти, вероломнико, змийо гнусна, на която трябваше да стъпча главата още при Клокотница...

Кир Тодор (ехидно усмихнат). Асене, нашата война не свърши при Клокотница, тя траеше до тоя час и видиш, че аз съм победителят. Бъди по-смирен, ако искаш да изгубиш само очите си, а не и главата си. Аз ще моля цар Гавраила за тая милост.

 

Борислав се задава отдясно, последван от Тамара. Гавраил и кир Тодор уплашени отбягват до левия вход.

 

Борислав. Мерзавци! (Спуща се към тях с изваден меч.)

Асен (смаян). Борислав!

Гавраил (поразен). Ах! (Той и кир Тодор изваждат мечовете си и се отдръпват още назад.)

Борислав. Не бойте се, изверги. Аз бих ви убил като псета сега, но вие ми трябвате живи. (На Гавраила.) Ти трябва да дадеш сметка пред великия съд за гнусните си престъпления и да изкажеш твоите съмишленици. (Тамара развълнувана разправя на баща си нещо, като сочи сегиз-тогиз Борислава. Това трае през целия диалог на Борислава с Гавраила и кир Тодора.) Низки кознетворецо, ти ме прати чрез коварните си интриги в лагера на Ватаци, за да можеш свободно да изпълниш коварния си план; но бог ме изпречи пак пред тебе, за да те унищожа, да те поразя. (Към кир Тодора.) И ти, проклети гърко, няма да тържествуваш тука, както онова отвратително изчадие Исак! Ти ще отговаряш за сатанинската си подлост!

Гавраил (на кир Тодора). Този човек е луд.

Кир Тодор. Твое величество, нямаме работа повече тука. Останалото ще им кажат сабите на куманите. Да вървим.

Борислав (маха с меча си). Вървете, тоя манастир е ваш гроб!

Гавраил. Ваш гроб е! (Изгубват се отляво.)

 

 

 

 

Явление 13

 

 

Асен, Тамара и Борислав

 

Борислав (отива към Асеня и пада на колене). Цярю, бях изменник в Родосто, тук ида да умра за тебе.

Асен (дига го). Бориславе, всичко знам вече, ти си бил жертва на подла измама. През твоите уста говори сега негодуванието на благороден българин. Но късно, Бориславе: измяната превари. Ние сме в плен... Аз ще умра, както подобава на Ивана Асеня. Но ти помъчи се да се избавиш и бъди хранител на Тамара, поверявам ти я заедно с благословията си. Отмъсти за мене. Запази царството от гибел, ако можеш.

Борислав. Царю, утре слънцето може да огрее гроба на Борислава, но няма да огрее гроба на България.

Асен. Ох, какво можеш ти с твоята дивна храброст, какво може твоя славен меч и ние троица хора против шейсетина души въоръжени вероломци? Едно ни само остая: да умрем честно. Видиш, ние сме пленници.

Борислав. Ние не сме пленници, а изменниците са в плен. (Отива до бухарията и изсвирва три пъти с рог.)

Асен (учуден). Какво е това?

Борислав (иде насам). Аз имам в двора сто души храбри юнаци, дошли като селяни богомолци. Дадох им уречения знак.

Асен. Как, твои войници?

Борислав. Готови по моя заповед всички да положат живота си за тебе.

Асен (разперя покъртен ръце към Борислава). Славний мой воеводо! Господи, ти не си ме забравил.

Тамара. Бориславе! (Прегръща го.)

Хиацинт (гледа от бухарията). Дворът почерня от селяни.

Борислав (тича към бухарията и вика към двора). Юнаци, превземете портите! Под нож куманите!

Асен (бързо). Да се задържат Гавраил и кир Тодор, може да избягат!

Борислав. Това им е невъзможно, птичка не може да изхвръкне от манастира. (Хиацинт излиза отляво.)

Тамара (плаче от радост). Бориславе, мили Бориславе. (На двора се чува врява.)

Борислав. Царю, почакайте тука. Аз отивам да взема началството на войниците си. (Излиза отляво.)

Асен. Това е чудо божие. Бедна, измъчена щерко, той бил достоен за твоята любов... Как съм бил жесток към вас... Но неизповедими са пътищата на провидението...

Тамара (развълнувана). Татко, треперя за живота му... (На двора врявата се усилва.)

Асен. Бой се почна. Влез в килията, а аз трябва да ида там. (Тръгва наляво.)

Тамара. Татко! Татко! (Спуща се подире му. Отляво влизат Драгота, Моймир и Приязд запъхтени.)

 

 

 

 

Явление 14

 

 

Асен, Тамара, Драгота, Моймир и Приязд

 

Драгота. Измяна, царю!

Асен. Слава богу, вие се отървахте?

Драгота. Куманите ни напуснаха, като чуха врявата, и ние побързахме да те заградим с мечовете си.

Асен. Но де е Контофре?

Моймир. Франките му избиха, но той успя да си пробие път. На двора има битка.

Асен. Там е Борислав с войската си.

Драгота. Борислав?

Моймир. Борислав?

Приязд. Борислав?

Асен. Той е дошъл тук със сто души войника. Бог сам ни го прати на помощ в тоя лош час. Как стана това чудо, и вие, и аз после ще узнаем. Но да вървим на помощ! (Влиза Хиацинт.)

 

 

 

 

 

Явление 15

 

 

Горните и Хиацинт

 

Хиацинт (разтревожено). Царю, нова опасност! Един ратай сега ми обади, че отвън манастира е заграден с войска — няколкостотин души!

Асен. С войска? Каква войска?

Драгота. Това ще е Гавраиловата войска! Проклетият Гавраил! (Моймир се затича при бухарията и гледа към двора.)

Приязд. Ще са довели от търново цялата Фуркасова дружина.

Драгота. Ужасно!

Моймир. Главната порта се отвори. Ето войската нахълта. (Шумът се усилва на двора.)

Асен. При Клокотница ние пак бяхме един срещу пет. Боляри, напред! (Излиза с гол меч, последван от болярите и Хиацинта.)

Хиацинт (извръща се към Тамара, която иска да излезе). Княгиньо, къде? Заключи се в килията!

Тамара. Отче, един меч и на мене.

Хиацинт. Какво, княгиньо? Стой вътре.

Тамара. Не. Когато там сега е в опасност всичко скъпо за сърцето ми и за България, да мисля за мене си? Отче, един меч. Един меч повече там, макар и в ръката на мома... Един меч! Дай твоя! (Грабва му меча и тръгва.)

Хиацинт. Тамаро! (Спуска се подире й.)

 

Влиза телохранител.

 

 

 

 

Явление 16

 

 

Горните и телохранителят

 

Телохранителят. Княгиньо, ида да те зарадвам. Куманите — едни за избити, други се предадоха.

Хиацинт. Но войската, войската, която влезе отдеве в манастира?

Телохранителят. Тя била пак Бориславова: двеста души въоръжени селяни.

Хиацинт (възхитен). Великий боже!

Тамара (възхитена). Ох, героят мой!

Хиацинт. Какво станаха Гавраил и гъркът?

Телохранителят. Не знам. Но Фуркас е ранен.

Хиацинт. Господи, нека бъде славно твоето име.

Телохранителят (гледа наляво). Царят иде!

 

Влизат Асен, Борислав, Драгота, Моймир и Приязд.

 

 

 

 

Явление 17

 

 

Отвън се чуват гръмовни радостни викове: „Да живей царят!“

 

Асен. Бориславе, ти ме спаси.

Борислав (пада на колене). Царю, прошка сега. Изкупил ли съм греховете си?

Асен (дига го и му разтваря обятията си). Тука, тука в обятията ми! (Прегръща го нежно и го целува по челото. Покъртен.) Синко, велики мой Бориславе, ти сега светиш пред мене като никога, ти си моят спасител, моят любим син... Боже, ти си обичал още България, като й повърна най-благородното чедо и направи чудеса през неговата ръка.

Борислав (сочи Тамара). Царю, ето кой е истинският спасител: твой и мой, и на царството.

Асен (целува по челото Тамара).

 

Навън се чуват викове: „Да живей царят!“

 

 

 

 

Явление 18

 

 

Отляво влиза Контофре и след него въоръжени селяни вкарват вързани Гавраила и кир Тодора.

 

Контофре. Господарю, изменниците са в твоята власт.

Асен (яростно). Роби, на колене!

 

Кир Тодор и Гавраил падат пред Асеня.

 

Завеса

 


напред горе назад Обратно към: [Борислав][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух