напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пак из тебе хода...


    Пак из тебе хода,

о, природо свята,

пак дишам свобода,

гледам небесата.

 

    Пак любя, пак мога

да чувствувам чисто,

да съзирам бога

във всякое листо.

 

    В мен млъква борбата

и човешкий ропот,

внимава душата

в чудния ти шопот;

 

    в небето, в горите

животът се смее,

славей гласовити

из клоните пее,

 

    и вадата бъбли

и шумата шушне,

и облакът пъпли

в бездните въздушни.

 

    И всичко безбрежно,

и всичките твари

здрависват ме нежно,

кат познайник стари.

 

Юли 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух