напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Да бъдем великодушни!


Нека да оставим воля на полетът,

нека расте борът чуден и висок,

нека реве вихрът, нека пей поетът,

нека и орелът лети на възбог!

 

Нека не ругайме Елбрус — великана,

че един се вдига с вечни снегове,

нека да не хулим безстидно Балкана,

дето възвишава горди върхове;

 

нека да не плюем шарът, аромата

на розата; нека славеят да пей,

крилата да фъркат, да бият сърцата,

живото да диша, светлото да грей.

 

Господа, да бъдем по-великодушни.

За всички ни има въздух и простор.

Архимед желай ли земята да люшне —

да му дадем наште мишци и напор.

 

Завистта змия е, що съска и лази.

Зоил и Терсит са чеда на нощта...

Има много, много да творим у нази:

на таланта — воля! Път на мисълта!

 

Март 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух