напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Два сфинкса


    В полите зелени на Средна гора

два сфинкса недвижни, високо стоят.

От утро до вечер, от мрак до зора

един друг се гледат и вечно мълчат.

 

    Главите им мъртви в небето стърчат,

дух някой на вечност от тях ни лети,

кат тъмни преданья те в хаоса бдят,

кат две вкаменени и тайни мечти.

 

    И странникът, смаен, мълви отдалеч:

таз гатанка чудна кой там е фърлил?

И странникът мислено носи се веч

при жежкия пясък, при мътния Нил.

 

Хисар, 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух