Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Замислен той стоеше

на вратнята на прага.

— Столетнико, кажи ни

къде умът ти бяга?

В кои години стари

и спомени се скиташ?

Ил с твоя опит дълги

ти бъдещето питаш?

— Какво да ви разказвам?

Сто годин веч привърших,

сега към гроба гледам:

аз пътя си довърших.

Видях години тежки,

беди посрещах страшни,

един по друг изпратих

аз всичките домашни.

Но, фала богу, видях

и работи големи,

и царя Александра...

Дочаках славно време.

Порадвах се и ази

на слободни години,

зарад кои плакали

бащи ни и деди ни.

Сега ще си отида,

на, гроба чака тамо...

Не жаля нищо вече —

едно ви казвам само:

Пазете си я здраво,

пазете, чеда мои,

свободата, сдобита

със кървави порои.

1883

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]