напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Столетник


Замислен той стоеше

на вратнята на прага.

— Столетнико, кажи ни

къде умът ти бяга?

 

В кои години стари

и спомени се скиташ?

Ил с твоя опит дълги

ти бъдещето питаш?

 

— Какво да ви разказвам?

Сто годин веч привърших,

сега към гроба гледам:

аз пътя си довърших.

 

Видях години тежки,

беди посрещах страшни,

един по друг изпратих

аз всичките домашни.

 

Но, фала богу, видях

и работи големи,

и царя Александра...

Дочаках славно време.

 

Порадвах се и ази

на слободни години,

зарад кои плакали

бащи ни и деди ни.

 

Сега ще си отида,

на, гроба чака тамо...

Не жаля нищо вече —

едно ви казвам само:

 

Пазете си я здраво,

пазете, чеда мои,

свободата, сдобита

със кървави порои.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух