Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти,

с короната си снежна, обсипана с лучи.

Издигайте глави си в пространствата заристи,

там де орелът само замислено фърчи.

Но ваший дръзки поглед на север не стремете:

смирете вашта гордост пред Стара планина,

на мрачната й строгост сега се поклонете,

на нейний лоб забулен с мъгли и тъмнина.

Отде да знайте в тоз час що мисли исполина —

претварен със години, със облаци, с мечти?

Каква над него мисъл, кат мълния премина

и мрачното му чело набърчи и смути?

Защото той живее, и в пазвите му тайни

врат спомени и бури и тътне цял вулкан —

смирете се, Родопи, и с върхове си сяйни

сега се поклонете на мрачний великан!

Февруари 1882

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]