Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,

напразно гордата съдба

помежду нас ви е турила,

като граница за делба.

Ний пак едно сме, пак сме сбрани,

прегради няма зарад нас.

Пространства, пропасти, балкани

не значат нищо тоя час!

По-лесно бихте зид турили

зарад орловите крила,

по-лесно бихте разделили

на две гръмовната стрела —

но не нас, о, гори надменни!

(Ни ти, берлински злобен съд!)

Пред наший идеал свещенни

вий пречки слаби сте в светът.

Що би могла стихийна сила?

Що можат нашите врази?

Нас свързват векове теглила,

нас сливат океан сълзи;

нас свързва минало страдално,

еднаква кръв, язик, съдба,

и дух, и нещо нераздялно...

И цяло бъдеще с борба.

И вий, гранитни исполини,

с приоблачните си чела,

сте само прости стъпала,

отдето Крали Марко нине

наглежда своята земля.

1883

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]