Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Богиньо страшна на свободата,

    почитам твоя свет олтар,

ти пълниш с плач и гръм природата

    и вливаш във душите жар.

Пред твоя пряпорец короните

    бледнеят, люшка се светът;

ти раждаш генийте, Дантоните,

    що бутат тронове и мрът.

Ти даваш вяра, мощ на робите,

    ти пълниш целий свят с борба,

полята с кръв и с кости гробите,

    и вдигаш мъртвите с тръба.

Но колко слепи йощ не чувствуват

    величьето на твоя дар,

а други с твойто знаме блудствуват,

    търгуват с твоя свет олтар.

И колко викат днес: народни сме!

    Дорде народа оковът,

знам други, що крещат: свободни сме! —

    да тъпчат слабите в светът.

Аз зная роби що покорствуват,

    и пак свободни се зовят,

ти имаш жреци, що притворствуват,

    ти имаш войни, дето спят.

Вдигни, свободо, меч божествени,

    блъсни тоз роб и тоз тиран,

що каля твойте поли девствени

    и стъпя в храма ти пиян.

Слезни, блъсни таз сган безсмислена,

    дай на безбожните урок,

и докажи, че ти си истинна,

    че ти живейш, че ти си бог!

Май 1883

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]