напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Резони на историята и на правото


Разговор в солунското пристанище

 

За Македония бе дума,

за тая българска страна.

Учений елин не на глума

с мен почна истинска война.

 

- Как може туй? - викна, застена. -

Земята славна, що роди

велики елински деди:

най Александра, Демостена?

 

- Приятелю - казах му там, -

велика слава е ваша

и нямам смисъл да я крам,

но... Македония е наша!

 

- Как ваша? - викна гордий син

на горделивата Елада,

и ми забъбра дамаскин

зарад Колхида, за Троада,

 

- Във старо време, каза с жар,

колоний гръцки вред цъфтяха,

от Понт Евксин до Гибралтар

морята нам покорни бяха.

 

- Приятелю, и туй го знам:

велика славата е ваша, и старий

свят се пада вам,

но... Македония е наша!

 

- Що значи туй? Какъв кураж!

Това на варварство мирише!

Казах ти не веднъж и дваж,

че Иродот за вас не пише.

 

Какво сте вий при нази днес?

А Омир, Платон, а Софокъл?

А Леонид? А Темистокъл?

А Фидиас? А Периклес?

 

- Приятелю, земята ваша

раждала гении тогаз,

туй знам го йощ от първий клас,

но... Македония е наша!

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух