напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Разлюляха се наште надежди...


Разлюляха се наште надежди,

разлюля се дълбока ни вяра,

зли измами и нови примежди

тоя гибелен час ни докара.

 

О, тежко на това поколенье,

що расте сред измами горчиви,

и лети от сумненье в сумненье,

и посряща се утра мъгливи.

 

Ний живейм на страхът под крилото,

и най-крепкото в нас се разклаща;

как е тежко, когато живота

със разбити надежди захваща!

 

Март 1883, Пловдив

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух