напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Шумиш ти, старий брясто...


Шумиш ти, старий брясто,

и има за какво:

ти зрител бил си часто

на мрачно тържество.

 

На камъне гробовни

ти сянка си държал,

тук в бурени вековни

е мръсний смок пълзял.

 

Сега наокол блика

животът и шумът;

а ти си пак увиснал

и сам посред светът.

 

Скърбиш и поменуваш

умрели имена,

кат старец някой своите

„блаженни“ времена...

 

Август 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух