|
Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО] Всичко падаили Ентусиазъм и опортюнизъм
I Добре, светът умей по-опитен да бъде; на смешното се смей, на кривото се сръди.
Той знае да шуми, когато шум е нужно, или да се ломи пред силата послушно.
Сега е зъл и строг, след малко се превива, на вихъра жесток насреща не отива.
II
Припомням си часът, когато окол мене, омаян чух гласът на общото вълненье;
когато тез слова екнаха: срам, тирану! И в славната мълва бе всичко разиграно.
Днес сън на мъртъвци наоколо настая, предишните борци не мога да позная.
И виждам ги безспир — приятели, другари — че търсят отдих, мир, кат инвалиди стари.
От ден на ден кръгът на тях по-тесен става, възторгът и гневът сгоряха, като плява.
А аз стоя корав и в общата зараза един се виждам прав, един враждата паза.
И търса потик нов, кат тях да не задряма, за бой съм пак готов, но бойно поле няма.
Най-буйните мълчат вълната веч е пяна, и силите мъждат, и вяра не остана.
III
Ех, лягайте сега, отрудени герои! Народната тъга да ви не безпокои.
Народът — тоз народ, ту сган, ту лед, ту пламен, днес бог, а утре скот в кошарата примамен;
комуто вий умът безжалостно въртяхте, и в мракът, и в шумът сърцето му ловяхте,
той нека да търпи, смутен, изгубен в мрака! Когато вам се спи, той нека да почака!
Игра не е ли той на вашите прищевки? Вкушавайте покой, водители и девки!
IV
Ах, днес е тъмен час! Народът ни линее, снишава се по раст и по душа дребнее.
Не сме в оние дни на робството, в които тъй много светлини блещяха страховито,
кога едничък лик изпълняше простора и някой смъртен вик измиваше позора,
тогаз под тъмний свод на злото, що вскотява, юнаци тоз народ способен бе да дава!
И за идея ний броехме мъченици... О, Левски! Ботев! Вий не бехте политици!
V
Но нищо. Моят дух хвана да се смирява; на здравий разум глух не трябва да остава.
Да клюмаш, да мълчиш е днес удобно време... Не е добре да бдиш, когато всякой дреме.
Недей стоя един, когато всичко пада: знай, бука огнен клин убива без пощада!
А той — народа клет, кат стадо боязливо, без позив, без съвет озърта се сънливо.
И всите главатари за кокал зъби точат: ах, при таквиз овчари вълкът е по за почет!
Януари 1882
Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|