напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Забравените


    I

 

 

О, витязи, спете, спете непробудно,

гробьето ви днес е пусто и безлюдно.

Никой глас не чуй се, никой тез могили

в тоя час не буди с имена ви мили.

По тях ваште сенки жалостни, бездомни,

скитат се печално, никой ги не помни.

Но това е нищо, но то не е чудно.

О, витязи, спете, спете непробудно.

 

    II

 

Сред гръмът на боя паднахте убити;

днеска тихо, глухо в гроба си лежите;

не се тревожете, няма да ви будим,

за да ви забравим ний се още трудим.

Нито глас ви стряска, нито крак ви гази,

място по-спокойно няма зарад вази,

вашът сън е мирен, вечен е мирът ви

у нас, дето даже живите са мрътви.

 

    III

 

    Паметник гранитен с надписи унили

вдигнат е за вази върху тях могили.

Но кого той стряска? Но кого той чуди?

Камъкът не може камънье да буди.

Какво той говори нам не е познато;

други идол знайм ний, но той е от злато,

други звук сърца ни вълнува приятно,

вашето значенье нам е непонятно.

 

    IV

 

О, витязи, спете, спете непробудно!

В мъка вий живяхте и умряхте трудно.

Нашата свобода вам я ний дължиме.

Но защо ни трябва тъмното ви име?

Що ще ний да правим с гнилите ви кости?

Вий тук бяхте странни и минутни гости!

От туй племе хитро не чакайте лаври:

доста е, че то се с вас поне не гаври.

 

Януари 1882

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух