напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Младежу


(Г-ну Д-ру Д-ву)

 

Дор не беше йоще влязъл

в вихъра световни,

ти бе ангел непокварен,

с погледи любовни.

 

Мисли чудни ти питайше

за борба, за слава,

и вселенната за тебе,

тясна бе тогава.

 

Но от стола на мечтите

ти в живота влезна

и кат много преди тебе

ти в калта изчезна.

 

За дела не си роден бил,

ни за бой — изпечен...

Де остана, братко, твоят

идеал сърдечен?

 

8 август 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух