напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Лудите


На 1882 год. юни 16-й подписаний А.Н.Парушев, съдеб. следовател в първи съдеб. участок при Вратч. окр. съд, като имам пред вид, че обвиняемий Драган Цанков по своето си убеждение, по знаковете, както и по лошавий му поглед, забележвам, че обвиняемий Драган Цанков, няма здрав ум, то на основание статия 597 от Врем. Съд. правила постанових: Да свикам оние лица, които познават добре обвиняемий Д. Цанков и изпитат в какво положение се намира паметта на обвиняемий Д. Цанков.
    Съдеб. следовател А. Н. Парушев

 

 

Да, луд е той! Той няма ум!

Защо бесней? Що прави шум?

Защо не е спокоен, важен,

кат господ дал, и ням, и слеп,

и скот безграмотен кат теб,

о, бесарабецо продажен?

 

Кой дявол кара го сега

да рита с боса си нога,

да има убежденье строго,

да вдига шум и нов въпрос,

кат че не ще се найде кост

и зарад него, слава богу!

 

Ти имаш право, бедна твар,

той няма тоз безчестний дар,

да прави поклони смирени,

да си търгува с съвестта,

да счита мирно стойността

на всичките пятна платени.

 

Сега е мъдър, който знай,

във свойто кътче да се тай,

на силните да угождава,

да не домислюва дотам,

кога речат: продай се нам!

По-скъпичко да се продава.

 

Но щом Цанков издигне глас

и каже: протестирам аз!

И лъчи се, кат див от купа —

той луд е. Да, Цанков е луд!

Това разбира го без труд

дори и твойта тиква глупа.

 

Талантът, геният, духът

и всичко рядко на светът,

кое народите разклаща,

разпаля хладните гърди,

създава, руши и гради,

на глупостта съдът изпаща.

 

Коломб бе луд. Халей бе луд,

не беше свесен нито Брут,

и Байрон беше малко блъснат —

за малките глави — Христос —

и той бе луд и даже прост,

а Нютон бе зелен откъснат!

 

А тез гиганти, богове,

създадоха ни светове!

Светът олтари е изправил

на техний чуден гений в чест.

На техний ум — Парушев днес

във лудница ги би поставил!

 

Март 1881

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух