напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Към тържествующите клеветници


Да, мойто име днес земахте на нишан —

и има за какво. Стрелете кал връз мене!

Но чакате ли вий да хвърла в ваший стан

пламтящий отговор на моето презренье!

 

Не! Няма вашът срам да го извада аз

на публичния съд, пред светлата зорница;

о, няма върху вас да падне тоя час

на музата ми зла сърдита плесница.

 

Защо да се яра? Що полза от това,

ако народът чуй за ваште козни нови,

и падне нов позор въз клета му глава,

и нова горест пак сърцето му отрови?

 

Та и така е той замаян и убит,

със було на очи, с окови на душата,

и няма мощ на вас да гръмне страховит,

ни свяст — та своя път да найде в тъмнината.

 

От неговият гняв недейте се плаши,

празнувайте сега — сега е ваше царство!

Да, царство на срамът, на малките души,

на тесните чела, на низкото коварство.

 

Ах що не сте поне чудовища днес вий?

Вам бой бих обявил с по-малко отвращенье;

но вий сте мръсна гад и гущери и змий,

що лиги, пяна, смрад изригват върху мене.

 

И музата ми днес извръща се от вас.

Орелът не кълве бръмбара обезкрилен,

от ваште имена потърсва се Парнас

и моят стих хвъркат от тях би бил изкилен.

 

Декември 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух