напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Епилог. Общество и певец


(из „Бури и мелодии“)

 

Общество

 

Ти казваш, не те разумяват;

но как ще бъдеш разумян?

Виж, твойте песни странни стават

и твоят път е зле избран.

Ти хвъркаш много нависоко,

живейш и дишаш в други свят;

туй, що вълнува нас дълбоко

не буди в теб ни смях, ни яд.

Ти всичко гледаш безучастно,

ти ек не си, нито си зов,

вражди навред кипят ужасно —

един ти пееш за любов!

Какво ни трябва да знайм ние

що мислиш, или страдаш ти?

У нас сърцето инак бие,

нам чужди твойте са мечти

и чужда нам е твойта песен.

Ний в разни сфери се въртим:

ти много горе си отнесен,

ний на земята пък стоим.

Ти друг път пейше другояче:

ний помним твоя звучен глас,

сърце ти знаеше да плаче

и да се радва ведно с нас.

 

Певец

 

Тогаз бе друго — чудно време.

Тогава робството навред

надежди будеше големи,

тогава всякой бе поет.

Тогава всекиму в сърцето

се крийше герой ил светец,

и Левски мреше на въжето

и Ботев мреше на Вирслец...

А днес?

 

Общество

 

Днес волно ний живейме.

Часът е още по-голям.

 

Певец

 

Голям, но ний сами — дребнейме,

у нас не свети прежний плам

и нашто ново поколенье

без време вехне и старей.

Не може светло вдъхновенье

на тая почва да вирей,

ни бодра мисъл да израсне,

ни чувства горди да горът:

тук всичко стине, мре и гасне,

кат въглен хвърлен на ледът.

Едните страсти тук беснеят,

вълнуват тесните гърди,

велики искри в тях не греят,

защото ги калта роди.

Те всичко божеско убиват

и тям отровен е дъхът.

Какви таланти днес изстиват,

и колко сили ще заспът!

Честит е който чист остане

от таз зараза на денят,

чиято вяра, обаянье

сред душний въздух не умрът.

Честит певецът, кой не слазя

от свойта ясна висота

и лирата си той запазя

ревниво, свято от страстта.

Да, днешний хаос не влече го,

днес няма почетни борби!

Ще дойде ден (аз вярвам в него),

ден за великите съдби.

И тоя мрак ще се разсее,

ще пламнат всичките гърди,

и рой пророци и Тиртеи

таз бедна почва ще роди.

 

Общество

 

Признавам, ти си прав отчасти;

но ти си син на наший век.

Бъди певец на наште страсти,

на времето ни верен ек.

Ела при нас, тъни със нази,

кипи в кипящите борби,

споделяй нашите омрази

и наште подвизи тръби!

Тогаз ще си певец приятен

и нужен нам на всеки час.

А инак — ти си непонятен

и нямаш смисъл между нас.

 

Певец

 

От малък любех аз да пея

един, в свободните поля;

а днес — и днеска пак жаднея

да имам воздух и крила.

Ни шум, ни слава, ни презренье

полета ми не ще менът,

аз мойто чисто вдъхновенье

не го променям никой път

нито с омраза, нито с злъчка

(от тях отдавна бих умрял),

не знам да пея по поръчка,

по сметка не съм чувствувал.

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух