напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Везувий


Във свойта черна ризница от лава,

сърдит край синьото море, един,

стърчи Везувий - мрачен исполин,

и с гъстък дъх небето замъглява.

 

Помпея, Херкулан и Стабий спят

в нозе му кат изринати скелети,

отпреж морето пей, шуми и свети,

а окол - миртови гори шептят.

 

Настане нощ, природа занемява,

гори заспят, море сумти едвам,

а старий исполин, се буден там,

със огнен дъх небето осветлява.

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух