Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Палатите са глухи,

форумът не гърми,

във мраморните бани

чучурът не шуми.

Кумирите сломени

преглупаво стърчат,

из улиците пусти

столетията спят.

"Segnore, ей Помпея,

излязла из прахът -

велика епопея

на слава и на смрът!

Туй Августовий трон е,

а туй - Дианин храм",

добрият чичероне

мълвеше вещо нам.

"Приятелю, продумах

(но без да бъда чут),

тук нищо ме не чуди,

не си задавай труд.

Развалини, гробове

пръв път ли виждам аз?

И в мен една Помпея

таи се тоя час.

И в мойте гърди крий се

цял свят, що вдъхва страх:

олтари запустяли

и идоли във прах.

Но те под ключ са вечно,

в дълбока тъмнина,

и никой чичероне

не може ги узна!"

Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]