напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В Ватикан


(по Кардучи)

 

Когато Галилей, тоз ум високи,

    каза: земята се върти,

из глухи полози дълбоки

    на мрак и тъмноти

разчу се клетва непозната:

    "Смърт, смърт на сатаната!"

 

Когато Хус със реч гореща, нова,

    огря дълбоката тъма

и на лъжата в самата основа

    заби топора на ума,

разчу се вик из тъмнината:

    "Смърт, смърт на сатаната!"

 

Когато Гутенберг - Колумб случаен -

    сложи най-първите слова

и светлостта из затвора си таен

    кат птичка с шум се изтърва,

пак чу се вик из таз палата:

    "Смърт, смърт на сатаната!"

 

Когато по-подир Волтер - пророкът

    с цял рой борци гръмна

догматът, трона, расото, порокът

    и рече: "Дайте светлина! "

Друг глас екна из тъмнината:

    "Смърт, смърт на сатаната!"

 

Летяха векове. Борците смело

    вървяха, мряха в бой велик,

при всяка нова стъпка, мисъл, дело -

    все тоя див подземен вик.

О, Ватикан, виж грее светлината!

    Поклон на сатаната.

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух