|
Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО] Неапол"Поклон, поклон, Неапол!" - с този вик летях към твоя драг предел чаровни, поклон, ти казвам и в последний миг, и трьгвам, хубавецо баснословни!
Обичам твоят исполин велик и задимял, с руините вековни, на твойто небе синия светлик, на твоето море шума любовни.
Обичам твойта нега, аромат и багри; твойте празници безумни и пусти храмове, и стъгди шумни,
и пъплещий из тебе дрипав свят, и бедност весела, и лазарони, и ваклите моми, и макарони!
Неапол, май 1884
Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|