напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Рим


Кат гледам твоите палати вети,

о, вечний Рим, и твоя Ватикан

велик, създание на вековете,

и Колизея - рухнал истукан

 

на силата, де плачат ветровете,

и Тибъра, и твоя разкопан

скелет, и славата, и праховете

на старий мир, на тоз изчезнал блян,

 

аз диря с поглед Цезаря и Брута,

или Корнелйя, римлянка прочута,

или Хорацйя - песник увенчан.

 

Напразно тез велики сенки гона:

весталките ми сиигат от балкона

и жрецът поздравлява ме пиян.

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух