напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В Помпейския музей


"Не бутай тоя съд - каза стражарът, -

разпукнат е... почти полуизгнил...

Чуплив е той, не бива да го барат,

най-малкий удар би го разломил.

 

Звънлив и як излял го бе грънчарът;

той благовонни миризми е крил,

той сладък дъх е пръскал из олтарът,

палатите е с аромат пълнил.

 

Но лава огнена бухна - обля го!

Не го строши съвсем, но що? Пукна го.

Не бутай тоя съд, далеко стой!"

 

Тогаз турих ръка до сърце близко

и, мрачен, дълго се повтарях низко:

"Не бутай тоя съд, разбит е той!"

 

Хотел "Диомед"

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух