напред назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Вид на хоризонта


Край небето облаци набрани

над пространното море висят,

техний образ, сенки, очертанье

погледа неволно ми пленят.

 

Те се мърдат, зимат мълчишката

се по-нови форми, вид и шар,

като че по тях играй ръката

на невидим исполин - зидар.

 

Ей на: върхове, скали, долини.

Същите!... Сърцето ми трепнй...

Аз посочих небесата сини -

"Вижте, рекох, Стара планина!"

 

"Florio", 1884

 


напред горе назад Обратно към: [Италия][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух