напред назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Овчар


Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

        И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

        И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух