напред назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Кон


Тичай, тичай, коньо,

коньо, вихрогоньо!

По туй равно поле

къмто нашто долье!

 

        Не се заморявай,

гривата развявай,

под теб всякой камен

нека пуща пламен.

 

        Че за мене вайка

моя стара майка:

бързам да я зърна,

па да я прегърна!

 

        Трета е година

как съм на чужбина.

Тичай, тичай, коньо,

коньо, вихрогоньо!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух