напред назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Цар Симеон


Край Босфора шум се вдига,

лъскат саби, щитове,

ето Симеон пристига,

воеводите зове:

 

"Съберете се, войводи,

храбри орляци безброй;

много войски и народи

паднаха под ножа мой.

 

Скоро гърда Византия

ще да бъде в нашта власт,

стягайте се смело вие,

на пристъп щъ водя вас!"

 

В Цариградските палати

разтрепера се Роман,

прати дарове богати

в Симеоновия стан.

 

"Не щъ дарове, ни злато! -

гордо викна Симеон, -

мойто царство е богато,

златен е и моят трон.

 

Сам Роман да се представи,

нека той да проси мир!

Нека поклон ми направи,

па видя-щем по-подир."

 

Мъчно, срамно на Романа;

но какво да чини той?

Веч войска му не остана,

нито сърце зарад бой.

 

И разплакан той излиза

из влахернските врата,

с чудотворческата риза

и с молитва на уста.

 

И когато той съгледа

българските редове,

гладни още за победа

и за нови боеве -

 

той падна пред Симеона,

унизено проси мир...

"Остави ми само трона,

давам всичко в тоя мир..."

 

Шумят войски и войводи,

вей се българският стяг,

Симеон умислен ходи,

гордо гледа своя враг.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух