Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Когото видях в Драгоманския проход на 11 Ноември 1885 г.

Нещастнико, побратиме,

    остави тука кости.

Прав, крив ли бе - не съдя те, -

    почивай, бог да прости.

Безгробен леш прострял си се,

    над теб се вий орлица...

Не за добро прекрачи ти

    през чуждата граница.

Огън и меч , и бедствия

    в земя ни, братко, внесе.

Нещастнико, прощавам ти,

    но с болка във сърце си.

Там в Шумадия тихата

    вдовица майка стене,

примира сърце трепетно

    от мъка и съмненье.

"Убиха го детето ми!

    Де рожбата ми мила?

Ах, господи, на краля аз

    какво му бях сторила!"

Но стана тя, помоли се -

    олеква й на сърцето:

"Пази го, майко божия,

    пази ми ти детето!"

Давечера ще дойде влък

    юнаку кръв да лочи,

орлицата - кат мина аз -

    ще клъвне мътви очи.

А там оназ... нещастната,

    си шъпне към небето:

"Закриляй, майко божия,

    закриляй ми детето!"

Ех, скоро, като мълния,

    ще гръмне вест: заклан е!

И тя ще чуе - майката, -

    проклет да си, Милане!

Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]