Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Паднала пред мене в боя при Пирот на 14 Ноември 1885 г.

Девойко, не ща твоята цалувка,

ни твоята милувка;

далеч от твоята игра опасна

песен гръмогласна.

Да, ти посланица си, туй съзирам,

на господин Милана.

Що искаш да речеш? Не те разбирам -

шумиш като пияна.

Да бе ме ти докоснала най-малко,

за подигравка даже...

Но ти не щя - и имаш право: жалко!

Курбан съм, що не важи.

По-харно би сторила да умериш

ти жътва по-избрана:

девойко, ставай, тичай да намериш

там господин Милана.

Кат Юда нявга, тоз кръвник за злато

славянството продаде -

върни му ти цалувката, която

на брата си той даде.

Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]