Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Я заплачи ти от радост,

    моя майко мила,

и вий, моми; вийте венци -

    юнашки труфила.

Чуйте мойта песен нова:

    Зора зазорява,

прочула се по земята

    българската слава.

Прочуло се ново име

    и незнайна сила,

възкръснала България,

    света удивила.

Литнали са юнаците,

    чеда на Балканът,

свойта земя бащината

    и чест да забранат.

През горите префръкнали,

    в снега нощували,

през планини, през граници

    с песни минували;

куршумите, гранатите

    на смях подзимали

и крепости страховити

    с "ура" превзимали.

Де е било това чудо?

    Чула ли си, мале -

капитаните да бият

    стари генерали!

и смирени градинари

    да плащат съдбата?

и по двата свята.

Нарекли са българите

    лъвове безстрашни:

дайте, братя, да цалунем

    ваште чела прашни,

ваште чела кървавите,

    знамена пробити,

дайте пак да ви цалунем

    лаврите честити.

Вий спасихте нашто имe

    и земя ни родна,

вий дигнахте до небето

    славата народна.

Разпяла се свободата,

    на празник ни кани,

разцъфтяли се лаврите

    и в наште Балкани.

Моми, вийте венци красни,

    плачи, майко мила:

възкръснала България,

    света удивила!

София, ноември 1885

Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]