Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(в Драгоманския проход)

Орел, и ти, и аз безгласно

летим към бойните полета,

и теб, и мен влече ужасно

дъхът на битката проклета.

Орел, да имах твойте криле,

фръкнал бих нейде в небесата...

Тук много кръв, тегла, насилье,

тъжовна много е земята.

Пред мен се валят в кръв останки

от много свършени животи,

в въздуха стенят мъртви сянки.

Нишава като в гроб клокоти.

О братя сърби, плача ази!

Умря великата надежда:

кръв, кръв, си кръв! От нас до вази

пътека кървава отвежда.

Обратно към: [Сливница][Иван Вазов][СЛОВОТО]