![]() ![]() I. ГетеДа, има йощ поезия в света и има извори за вдъхновенье: не е убило всяка висота на наший век жестокото съмненье.
Вий казвате ми: всичко овехтя: природата сè тъй цъфти, умира; сè туй небе, звезди, гори, цветя – еднакви, същи от създанье мира.
Какво веч може да покърти нас? Какви по-други чувства и вълненье? Казало се е всичко до тоз час и всичко ново сè е повторенье.
Тоз славей сè едната песен пей, туй слънце – вечно валчесто – досажда, сè тоз човек, кой глупо мре, живей, сè тез сълзи и смях, и глад, и жажда!
Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей: картини, шарове, напеви, мисли. Поетът нищо ново веч не пей и господ нищо ново не измисли!
– О, не! Не е изчерпано докрай ни тайните на таз природа свята, ни тоз живот – ужасен пъкъл, рай, ни глъбините всички на душата:
цял свят, от таз вселена по-широк, се крие йоще тайнствен във гърди ни: ний ровим го – той става по-дълбок, ний светнем му – по-тъмен ни се чини...
И дор умът не може да открий на битието тайните закони, и погледът се мъчи да пробий завесата на други небосклони,
дор естеството има свой язик и на душата да говори може, и всяка песен, звук и стон, и вик вълнува нас и мъчи, и тревожи;
дор има тук любов и красота, и сълзи, нивга що се не изливат, и мъки без названье на света, и гърди, тайно що горят, изстиват;
дор нашта мисъл тича надалеч и няма бряг на нашето мечтанье, поети може и да няма веч – поезията вечно ще остане.
![]() ![]() ![]() |