напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



I. Гете


Да, има йощ поезия в света

и има извори за вдъхновенье:

не е убило всяка висота

на наший век жестокото съмненье.

 

Вий казвате ми: всичко овехтя:

природата сè тъй цъфти, умира;

сè туй небе, звезди, гори, цветя –

еднакви, същи от създанье мира.

 

Какво веч може да покърти нас?

Какви по-други чувства и вълненье?

Казало се е всичко до тоз час

и всичко ново сè е повторенье.

 

Тоз славей сè едната песен пей,

туй слънце – вечно валчесто – досажда,

сè тоз човек, кой глупо мре, живей,

сè тез сълзи и смях, и глад, и жажда!

 

Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей:

картини, шарове, напеви, мисли.

Поетът нищо ново веч не пей

и господ нищо ново не измисли!

 

– О, не! Не е изчерпано докрай

ни тайните на таз природа свята,

ни тоз живот – ужасен пъкъл, рай,

ни глъбините всички на душата:

 

цял свят, от таз вселена по-широк,

се крие йоще тайнствен във гърди ни:

ний ровим го – той става по-дълбок,

ний светнем му – по-тъмен ни се чини...

 

И дор умът не може да открий

на битието тайните закони,

и погледът се мъчи да пробий

завесата на други небосклони,

 

дор естеството има свой язик

и на душата да говори може,

и всяка песен, звук и стон, и вик

вълнува нас и мъчи, и тревожи;

 

дор има тук любов и красота,

и сълзи, нивга що се не изливат,

и мъки без названье на света,

и гърди, тайно що горят, изстиват;

 

дор нашта мисъл тича надалеч

и няма бряг на нашето мечтанье,

поети може и да няма веч –

поезията вечно ще остане.

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух