![]() ![]() II. Виктор ХюгоНебето
Аз нямам ни предел, ни бряг, ни край, и името ми хаос казват, мечти крилати мене не изгазват и дъното ми господ само знай.
Мильони светове се гонят в мене, кат духнат прах, като развеян сняг; Алдебаран е искра, Арктур – зрак, изгубен, мътен, като сновиденье.
Аз вечността в пределите си смящам и никой глас не буди синий ми ефир, и вечен мир е в моя тайнствен шир, и бурите си другаде ги пращам.
Как ти си нищо, о земя, пред мен! – по-ситна от най-ситния ми пясък – как жалка си със твоя шум и врясък, със твойта зима, лято, нощ и ден!
Кой тласна те за смях в простора ясни и рече: "Бръмкай в общия покой!" И пусна в теб беди невидим рой, неволи, болки, бедствия ужасни?
Ти нямаш смисъл тука на света, твой дял са страстите, войните, морът, грехът, нищожеството и позорът и мракът и смъртта!...
ЗемятаИ любовта!
![]() ![]() ![]() |