напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



III. Байрон


Навръх планината замислен стоях.

Над мене бе господ – полята под мене,

полята със техния пушек и прах,

човеците с свойте борби и шуменье.

 

И знаях, че нейде там долу безброй

герои бръмчаха и правеха бой,

души развратени, до тинята слезли,

и съвести кални, на продан излезли...

 

Аз знаях, че много нещастни гърди

изгниваха тайно от яд и вражди,

че глухата завист, че страшното мщенье

приготвяха свойте стрели и за мене.

 

Прощавам ви! – рекох към оня прах, дим,

що крийше врази ми в полето дълбоко, –

прощавам ви, братя, дордето стоим –

вий толкова ниско, аз толкоз високо!

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух