![]() ![]() III. БайронНавръх планината замислен стоях. Над мене бе господ – полята под мене, полята със техния пушек и прах, човеците с свойте борби и шуменье.
И знаях, че нейде там долу безброй герои бръмчаха и правеха бой, души развратени, до тинята слезли, и съвести кални, на продан излезли...
Аз знаях, че много нещастни гърди изгниваха тайно от яд и вражди, че глухата завист, че страшното мщенье приготвяха свойте стрели и за мене.
Прощавам ви! – рекох към оня прах, дим, що крийше врази ми в полето дълбоко, – прощавам ви, братя, дордето стоим – вий толкова ниско, аз толкоз високо!
![]() ![]() ![]() |