напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



IV. Шилер


Кога поетът всичко изгребе

  из тайните на свойто сърце страдно

и геният мъртвей под челото му блядно,

  той проси мощ от синьото небе.

 

  Кога поетът храбро загребе

  на битието в бурите сърдити

и члунът му се бий с нощта и канарите,

  той фърля взор към синьото небе.

 

  Кога земята всичко погребе

  за него: слава, радост, упованье,

и място тука веч за него не остане:

  той дири кът във синьото небе.

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух