напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



V. Алфред де Мюсе


Сърце, сърце, кипяща бездна

от страсти, бунтове и плам,

демòн, защо в гърди ни влезна?

Защо отне покоя нам?

 

Защо бълнуваш непрестанно?

Защо се свиваш и дробиш?

Ту мъртво си, ту стенеш странно,

ту леденееш, ту гориш.

 

На всеки миг, на всяка стъпка

в гърди ни екне твоя глас,

всяк удар твой и скок, и тръпка

е грижа, страх ил бол, ил страст.

 

Сърце, сърце, дълбока бездна,

кой твойте тайни е узнал?

Кой ум вникнà, кой поглед влезна

в неизходимий твой дедал?

 

Морето има свойта матка,

небето – и то има свод!

Но ти – ти нямаш дъно, смятка,

ни път, ни край, нито изход.

 

Ти гатанка си вечно тайна –

ту бяс, ту вик, ту звяр, ту стон,

едно в вселената безкрайна

не знаеш никакъв закон.

 

Сега си лед, след малко – пламен,

заспя ли аз – ти ставаш, бдиш,

когато кажа: ще съм камен! –

ти като восък се топиш.

 

Духът блуждай, умът се лъже,

ти не се мамиш никой път,

сънят не може да те свръже –

не може нищо на светът!

 

Ти люшкаш се, пъхтиш, лудуваш –

звяр без юзда, море без мир, –

дене копнейш, ноще бълнуваш

за някой разстрошен кумир...

 

Сърце, сърце, реви в гърди ми!

Аз теб съм жертва – ти мен роб,

и ти, и аз ще да заспиме,

кога заспиме в мрачний гроб.

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух