![]() ![]() V. Алфред де МюсеСърце, сърце, кипяща бездна от страсти, бунтове и плам, демòн, защо в гърди ни влезна? Защо отне покоя нам?
Защо бълнуваш непрестанно? Защо се свиваш и дробиш? Ту мъртво си, ту стенеш странно, ту леденееш, ту гориш.
На всеки миг, на всяка стъпка в гърди ни екне твоя глас, всяк удар твой и скок, и тръпка е грижа, страх ил бол, ил страст.
Сърце, сърце, дълбока бездна, кой твойте тайни е узнал? Кой ум вникнà, кой поглед влезна в неизходимий твой дедал?
Морето има свойта матка, небето – и то има свод! Но ти – ти нямаш дъно, смятка, ни път, ни край, нито изход.
Ти гатанка си вечно тайна – ту бяс, ту вик, ту звяр, ту стон, едно в вселената безкрайна не знаеш никакъв закон.
Сега си лед, след малко – пламен, заспя ли аз – ти ставаш, бдиш, когато кажа: ще съм камен! – ти като восък се топиш.
Духът блуждай, умът се лъже, ти не се мамиш никой път, сънят не може да те свръже – не може нищо на светът!
Ти люшкаш се, пъхтиш, лудуваш – звяр без юзда, море без мир, – дене копнейш, ноще бълнуваш за някой разстрошен кумир...
Сърце, сърце, реви в гърди ми! Аз теб съм жертва – ти мен роб, и ти, и аз ще да заспиме, кога заспиме в мрачний гроб.
![]() ![]() ![]() |