напред назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



VI. Хайне


Престана буря нощна.

С разтупано сърце

изскокнах вън да видя

ляствичето гнездце.

 

То беше строполено,

с развеян, пръснат пух,

а двете лястовички,

че цвъркаха, ги чух.

 

Недейте плака, мили,

над вашата беда,

гнездо си ново свийте –

хай, дайте си труда!

 

Недейте се отчайва,

сдобийте малко дух:

в полето още има

и сламчици, и пух;

 

че всичко е възможно

и лесно на света,

дордето бъде жива

в гърдите любовта.

 


напред горе назад Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух