Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Защо за скръб, горчевини

поета, боже, си орисал?

Защо го ти обремени

със твоята висока мисъл?

Защо си го без жал проклел

с гладът дело да има често

и кат на гордият орел

не си му дал в небето место?

Защо си го осъдил тук

да има гърди за страданье,

да бъде стон, да бъде звук,

да бъде цял едно риданье?

Защо си го направил ти

твар зарад битки и за лира:

от крехко стъкло – да кънти,

от стомана – да се опира?

Защо един за всички той

да чувствува, да бди, да плаче,

да няма отдих, ни покой

и вечно някой кръст да влачи?

Защо за капка слава той

да дига ураган от злоба

и за дарът случаен твой

да го преследват и зад гроба?

Пловдив, 1882

Обратно към: [Звукове][Иван Вазов][СЛОВОТО]