Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

I

Нивга пленник не дочака

с повеч радост своя Спас,

нивга майка не заплака

толкоз сладко до тоз час!

Нивга толкоз силно роба

от възторг се не плени,

нито Лазар, кога в гроба

зачу думата: „Стани!“

Както в тоз ден България,

майка жалостна, в беда,

кат на страшна си робия

края чаканий видя.

II

Добре дошъл, княже славни,

с меч обнажен във ръка;

добре дошъл, вождо главни

на най-храбрата войска!

Поздравлявам те със песни,

както славеят денят,

с думи искрени и честни,

от сърцето що текат –

от страна на вси, що плачат;

от вси майки, пълни с жал,

от сюрмахът, от орачът

казвам ти: добре дошал!

III

Не можаха тиран бесни

чужденците да спасът

и със викове несвестни

да отложат божий съд.

Кипна веч света Русия

и двуглавият орел

над сестра й България

се разкрили горд и смел.

Но враг рече: „Туй е глума!“

„Стой!“ – извика Албион.

Царят думата издума

и ти мина Рубикон.

IV

Княже храбрий, ти поведе

тези ратници безброй

къмто слава и победи,

гладни за мъст и за бой.

Една мисъл тях ги сгрява,

една цел ги движи тях

и сам бог им сила дава

на смъртта да гледат с смях.

Ах, за нашто избавленье

идат с песни и гърмеж!...

Майко, падни на колене!

Старче! Можеш да умреш!

V

България те посряща

отдалеко с цветове.

И под твойте крила праща

буйните си синове.

Виж ги, те са пълни с младост,

както нашите гори,

на лица им свети радост,

но в душа им яд гори;

и към битката опасна

с песни ще летят без страх,

че борбата е прекрасна

и че царят е със тях.

VI

Скоро в ордите погански

ти ще всееш страх и смрът

и орлите росиянски

към Балкана ще летът.

Там ще найдеш хора прости

и ужасен вид такъв:

по нивята людски кости,

по хълмите черна кръв.

Там ще видиш мойте братя

със изсъхнали лица,

но с разгърнати обятья

и със пламенни сърца.

VII

Тогаз над врага уплашен

съд направи лют и бръз,

бъди като буря страшен,

неумолим като Мъст!

Княже! Сам бог придружава

подвига ти тоя час!

На Русия ти дай слава

и свобода дай на нас!

Та при Тунджа, Вит и Струма

волен българин да трай

и детето, щом продума,

твойта слава да познай!

Букурещ, 10 май 1877

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]