Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Лей се, Дунаве славянски,

в тия прелестни хълми,

лей се ти, поток гигантски,

лей се, радостно шуми!

Ти от векове тук стенеш,

с кръв и сълзи сe залян,

шумиш, пляскаш и се пениш

като свързан великан.

Колко скърби са мръщили

твойто къдраво чело;

колко жъртви са покрили

твойто, Дунаве, легло!

Но падна тиранът бесен...

Шуми, Дунаве, шуми

и подобно мойта песен

тон по-ясен приеми!

Лей се, влачи под небето

триумфални си вълни,

бързай, кажи на морето

що си видял в тия дни!

Въз бял Дунав се протака

нов и чуден мост

и Свищов омаян чака,

чака славен гост.

Александър самси иде,

наший татко драг,

да посети и да види

българския бряг,

дето паднаха със слава

руски синове,

дето робът волен става

след пет векове;

за да види как честито

народът живей

и над игото разбито

празнува и пей.

И в града е всичкоживо,

всичко е на крак,

всяко сърце е щастливо,

всеки поглед – драг.

От тирана, от злодеят

никой няма страх,

пряпорци се волно веят –

кръстове по тях.

Накрай града едвам сварят

с трепетна душа,

вик се чува: „Царят, царят!“

Ей го, прилетя!

Красен, горделив кат ляндър

в полски цветове,

появи се Александър

всред куп князове.

Гледат, гледат и не верват...

Млад, голям и стар

свалят шапки... потреперват

пред Северний цар.

Всички сърца затуптяха.

Царят приближи:

всички очи се наляха

с радостни сълзи.

Ала той умилно, даже

гледа ги засмен,

кат че иска да им каже:

Елате към мен!

И народът поздравлява

своя цар велик

и небето заехтява

от радостен вик.

Старците от умиленье

ронят сълзи там,

други падат ка колене

във възторг голям.

И девойките напети

дават му цветя,

и цалуват му ръцете

малките деца.

И майките там повдигат

рожбите си с жар,

и го сочат, и им викат:

вижте наший цар!

А пък царят, като гледа

как народ милей,

като баща между чеда

тихо сълзи лей.

Август 1877, Свищов

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]