напред назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Чувства по новата 1878 година


Дочакахме я веч

ний Новата година.

Сестра й надалеч

във хаоса замина.

Тя сбогом ни казa –

със вси години равна –

по-пълна с чудеса,

и кървава, и славна.

 

Във нов стъпихме час,

сърца добро очакват;

децата с весел глас

по къщите сурвакват.

И мъже, и жени

се радват, че живеят.

А младите моми

„Попарен петел“ пеят.

 

Сe тъй от векове

тоз ден сме приемaли

и тежки часове

със песни сме срещали,

но призрак лош тогаз

ни плашеше от среща

и нямаше у нас

ни капчица надежда.

 

Ний чакахме сe зло

за дар нам от небето

и ново пак тегло

от всяко ново лето;

и тъй в очи със смях,

в ръце с зелени ветви

ний срещахме го с страх,

изпращахме го с клетви.

 

Посрещам те в тоз миг,

о, радостна годино,

но не със песни, с вик,

не с чаша руйно вино,

не с шум и суета,

в кои духът залитва,

но с трепетна душа,

със вяра и молитва.

 

Свободата се смей

кат слънце от възтока

и скоро ще огрей

земята ни широка.

Ще паднат във прахът

тираните сурови

и няма да звучът

веч тежките окови.

 

При Тунджа, Вит и Лом

спят нашите душмани,

треперят гърмишком

свещените балкани

и руският орел

над свойте малки братя

със слава е прострел

крила си кат обятья.

 

О скоро ще цъфти

мир в нашите дворища,

живот ще се роди

из наште пепелища!

Славянска Голготa!

О Тракио прекрасна,

изкупи ни греха

съдбата ти ужасна!

 

Приветствувам те днес,

годино йоще прясна,

кат ангел-благовест,

като зора прекрасна.

Дано твой бързий ход

чрез вишната десница

от щастье, мир и плод

да бъде върволица,

 

дано от тоя час

велик, със никой равен,

да се почнe у нас

живот, и нов, и славен;

и в тоя гръм, преврат

от наште чеда ясни

велико, с дух крилат

потомство да израсне.

 

Свещеният закон

на равенство и правда

у нас да има трон,

та щастие да влада,

та да познай света,

че род не сме бездушен,

на русите кръвта

така да я заслужим.

 

Свищов, 1878

 


напред горе назад Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух