Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Искаш ли да нямаш в нази

завистници и врази?

Мир желаеш ли? Тогази

бъди малък и пълзи.

Бъди низък, бъди сложен,

бъди като други сляп,

като червека нищожен

и като мухата слаб.

Завистта не ще те види

и пред нейната злина

твойта слабост ще ти биде

най-добрата здравина.

Но речеш ли да се вдигнеш

из праха ти бодър, смел,

но речеш ли ти да стигнеш

някоя по-горна цел –

о, тогава недоволни,

разбудени с яд свиреп,

всичките инстинкти долни

ще въстанат срещу теб.

Ръка братска, непритворна

няма кой да ти простре,

дума жежка, животворна

няма тебе да те сгрей.

И покритите омрази,

злоби, зависти, вражди

ще да кипнат, ах, тогази

глухо не в едни гърди.

Тия хора не прощават

благородний ти напор,

всякой твой успех и слава

взимат го за свой позор.

И духа ти да оборят,

стрелят хули, яд и смях,

дор нещастен да те сторят

и нищожен като тях.

Ти, поете млад, свенливи,

смелост имай, не се бой,

и над всички страсти диви

по-високо днеска стой!

Всичко, що те мъчи, пъне,

тебе прави чест сега,

розата, що няма тръне,

няма тя и миризма.

Знай, че тоз светлик небесен,

що го господ в теб тури,

никой людски удар бесен

днес не може го затри!

Срещу твойто име честно

те налитат... Ти мечтайш...

Тяхното е теб безвестно –

нито искай да го знайш!

Пей! Това се даде тебе,

други нека да ръмжът...

Всякой има своя жребий,

свойто място във светът.

Орел фърка в небесата,

славей търси пролетта,

бухал бяга в тъмнината,

а свинята във калта!

Букурещ

Обратно към: [Избавление][Иван Вазов][СЛОВОТО]